трябва, то трябва да се подчинява на архитектурни определени правила, основаващи се на математически
закони, с общо наименование принцип на “Златното сечение”. Същите формули са използват и при
поставянето на гравюри и акварели в рамка или украсяване на паспарту с оцветени или неоцветени линии
на точно определени разстояния една от друга. Според автора на един наръчник за рамкиране на картини,
“Златното сечение” е в пропорция пет към осем. Изразено в числа, това прави 0,618 към 1. всеки добър
дизайн, който съм виждал досега, е бил съобразен със „Златното сечение”.
Когато се слага паспарту на репродукция (дори на майсторски балансирана творба като “Мона
Лиза”), паспартуто трябва да се съгласува с композиционния баланс в картината, иначе ще задейства
ефекта на визуалното смъкване. Ако художникът не е бил умел като Леонардо и не е постигнал
компенсацията, тогава това трябва да се извърши при монтажа на паспарту. Именно по тези причини при
правилно разположени творби паспартуто би трябвало да е по-широко отдолу, отколкото отгоре – и за да е
всичко в съвършено равновесие, се правят изчисления, за да се постигне съотношението на “Златното
сечение”.
Една от най-забележителните особености на портрета “Мона Лиза” , поне за света на изкуството, е
вграденото в нея богатство от златни сечения (наричани още “свещена геометрия”). Леонардо ги е
приложил във всеки аспект на образа, сякаш е чертал план за готическа катедрала. В лицето на дамата се
откриват повече “Златни правоъгълници”, отколкото в далеч по-сложни картини. Вече са създадени
уебсайтове, които го демонстрират чрез анимация, което представлява поредното основание “Мона Лиза”
да бъде смятана за една от най-великите картини, създавани някога. Главният правоъгълник е онзи, който
обхваща лицето на Лиза, от върха на темето до долния край на деколтето. Той е същият като в “Джиневра
де Бенчи” и “Цецилия Галерани”. В горната му част пък се намира друг, от горния край на челото до
брадичката и.
През 1987 г. пионерът в областта на компютърната графика Лилиан Шварц (консултант на
лаборатории “Бел” на “АТ&T” и съавтор на “Наръчник на компютърния художник”) проведе един
компютърен експеримент с образа на Мона Лиза. Тя откри, че като постави половината от портрета до
половината от автопортрета на Леонардо, чертите на различните половинки се трансформират една в друга
и съвпадат. Разбира се, чертите на мъжката половина изглеждат по-груби, но като разположение са почти
еднакви. В Англия д-р Дигби Куестид стигнал независимо до същото заключение. В резултат проф.
Лангдън от “Шифърът на Леонардо” прави откритието, че портретът е не само андрогинен, но вероятно е
женският образ на самия Леонардо. Впоследствие обявява самия Леонардо за “голям шегаджия”, което е
необходимия конспиративен елемент, който се вплита в сюжета. Истината обаче е друга – половинките
пасват толкова добре, защото Леонардо е използвал едни и същи Златни правоъгълници и за двата
портрета. Съотношенията и пропорциите във и между всяка черта на лицето (негови и на Мона Лиза) са
едни и същи.
Леонардо може и да не е бил шегаджия, но със сигурност е бил инженер и е конструирал картините
си по инженерните стандарти, както се строят мостове. В първото си писмо до херцог Людовико Сфорца от
Милано той иска работа не като художник, а като военен и дворцов инженер – пост, който заел през 1482 г.,
когато напуснал Флоренция.
Жаден за знания студент и застъпник на математиката в изкуството, той използва като основна
анатомическа отправна точка “Човекът на Витрувий” ( Vitruvian man). Подобно на римския архитект
Витрувий преди него, Леонардо е изучавал старателно човешката фигура и заложените в нея геометрични
стандарти. В своя труд De Architectura от I век Витрувий пише:
Пъпът е естественият център на тялото. Защото ако човек легне по гръб с разперени
ръце и крака и около него се опише окръжност, като се вземе за център пъпът му, то
пръстите на ръцете и краката му ще докосват окръжността. Във фигурата се открива и
квадрат.. Защото ако я измерим от стъпалата до темето и вземем дължината на
протегнатите настрани ръце, ширината ще бъде равна на дължината, също като в
квадрат.
Започвайки с горното като основа на изчисленията си, Леонардо прилага и геометрията на “Златното