сечение” за точни архитектурни пропорции. Най-простичко казано, правило е: “Ако дадена отсечка се
раздели на две неравни части, съотношението между късата и дългта част е равно на съотношението между
дългата част и цялата дължина на отсечката”. На математически гръцки Златното съотношение се нарича
(фи), за разлика от Питагоровото (пи), което се постига със Златното изчисление ( вж. Приложение V).
И така, коя е била лейди Лиза Куртизанката? За пръв път е спомената, още преди картината да е
завършена, в дневника на Антония де Беатис (полубрат на крал Алфонсо II на Неапол). Той посетил
Леонардо в замъка Клу и видял още незавършения портрет – като впоследствие нарича модела
“Флорентинската дама”.
От безбройните работни скици на Леонардо се вижда, че е предпочитал да рисува фигурите си голи,
за да изчисти анатомичната композиция, преди да ги облече за рисуването на самата картина. И с лейди
Лиза не е било по-различно. Скицата му с гваш и черна креда, която сега се намира в музея “Конде” в
Шантийи, вероятно се приближава повече до реалния и образ, отколкото до завършената картина с всички
доусъвършенствания и геометрична точност. Подобни методи на прецизиране често водят до образ, който
наблюдателят възприема като реален, но на практика е далеч от реалния образ на модела – всъщност той се
явява продукт на “точната” геометрия, която се превръща в “предпочитана” геометрия. Примери за това
често се наблюдават при разполагане на очите. При изправения портрет (както и в реалното разстояние
между темето и брадичката) очите се явяват нещо като екватор на главата, но художниците често ги
изобразяват по-високо, защото така изглеждат по-добре. Същото е и при актовата живопис – гърдите на
жените се повдигат, както биха изглеждали, ако се поддържат от сутиен.
През 1550 г. италианският художник и биограф Джорджо Васари написал, че флорентинският модел
на Леонардо е лейди Лиза де Антон Мария ди Нолдо Герадини. Тя била дъщеря на Антонио Герадини и от
1495 г. – третата съпруга на богатия търговец на коприна Франческо ди Бартоломео ди Заноби Джокондо.
Оттам идва и името, което впоследствие било дадено на портрета. По-късно то бива одобрено от Касиано
дал Поцо, известен меценат, който популяризирал много от великите ренесансови художници.
По времето, когато Леонардо получил поръчката, Лиза вече била мйка (динът и Андрея е роден през
1503 г.). Защо тогава в началото била наречена “куртизанката”, което означава “любовница на богат мъж”,
а не съпруга? Защото съпругът и не бил част от уравнението. Антоние де Беатис потвърждава, че
“портретът бил нарисуван на живо по молба на великолепния Джулиано Лоренцо ди Медичи”. Джулиано
бил син на Лоренцо Медичи Великолепния, който управлявал Флоренция до 1492-а – годината на смъртта
му. Лоренцо бил главния покровител на Леонардо, преди той да отиде в Милано, и двамата заедно работели
за развитието на университета в Пиза. Джулиано, херцог на Немур, бил по-малкият син на Лоренцо и
очевидно любовник на лейди Лиза.
Проблемите възникнали поради преждевременната смърт на Джулиано, починал на 37-годишна
възраст, която оставила Леонардо с една недовършена картина. Не можел да я продаде на Джокондо от
страх да не се открие поръчителят и. Не можел да я предложи и на Медичите, понеже само няколко месеца
преди смъртта си, през 1516 г., Джулиано бил сключил брачен договор с Филиберта Савойска. Картината,
която по-късно щяла да се превърне в най-известната живописна творба в света, останала без собственик,
ако не се смята самия художник. Скоро след това Леонардо заминал да живее във Франция и я взел със себе
си.
Няколко години по-късно починал в Амбоаз, южно от Париж, без да я е продал. В именитата ки книга
“Животът на най-изтъкнатите италиански художници, скулптури и архитекти” Васари пише, че “Леонардо
работил върху картината четири години, но въпреки това тя останала недовършена”. Така е, картината е
незавършена и до ден днешен. Никой художник не е посмял да го стори. В портрета липсват някои
елементи, както и последни щрихи – например пръстените и бижутата на Лиза така и не са добавени.
Главната особеност обаче е, че “флорентинската дама” е преживяла пет века без мигли и вежди, което е
една от причините за наглед необичайното и изражение.
Тридесет и шест години след смъртта на Леонардо Васари пръв използва наименованието “Мадона