гръцки стил.. Богородица да е украсена, както подобава на централна фигура, а
останалите да са в гръцки стил, украсени с различни цветове.. и всичките да са изписани
съвършено.. с одежди, които да са различни една от друга.. Богородица, синът и и
четирите ангела да се изрисуват съвършено с масло, а двамата пророци да се изрисуват
върху плоска повърхност, с бои от най-високо качество.. Също така на мястото, където е
младенецът, да се сложи чисто злато, но така, че да не изглежда като ореол.
Така че накратко изискванията са били следните: Мария, Бог, четирите ангела и Исус с точно
определени одежди и украси. Онова, което получили монасите обаче, било Мария, голите младенци Исус и
Иоан и един ангел – всичките седнали в пещера, без в картината да се вижда и един ореол. Фонът
представлява прелестна комбинация от творби на Ботичели, флорентинският художник Фра Филипо Липи
(1406-1469), който също както и Леонардо бил под покровителството на Медичите. Мрачният сюрреализъм
в тайнствената пещера на Леонардо идва от “Мадоната в гората” на Липи, докато самото скално
образувание е вдъхновено от “Мадоната с Младенеца и два ангела”, пак на Липи.
Проблемът на Леонардо бил в това, че му дали по-малко от осем месеца, за да проектира и завърши
творбата, която трябвало да бъде показана пред хората на празника на непорочното зачатие на 8 декември
1483 г. Картината била с дъговидна горна част и размери 199/122 см. За същото време от братята Предис се
очаквало да нарисуват страничните картини, като освен това позлатят и изпишат “анконата” (дървена
резбована олтарна маса). Вероятно от самото начало са знаели, че е невъзможно да се изпълни такъв проект
за такъв срок и е чудно, че са се хванали. С оглед на тези фактори обаче били предприети някои мерки за
съкращаване на работата. Леонардо решил да пренебрегне напълно инструкциите и да използва една
композиция, която бил приготвил за друга цел. (В “Шифърът на Леонардо” тази картина е описана като
платно върху подрамник, което криело ключ към загадката. Но това е художествено отклонение от
истината. “Девата на скалите” всъщност е нарисувана върху масивна дървена плоскост).
Има предположения, че “Девата на скалите” пресъздава популярната през ХIV век легенда за Мария
в пустинята, но самият художник никога не е казвал подобно нещо, а и сюжетът значително се различава
от въпросната легенда. Според нея по време на бясгството на Иосиф и Мария с бебето Исус в Египет
(поради заповедта на Ирод за избиване на младенците) те срещнали в пустинята братовчедката на Мария –
Елисавета, нейното бебе Иоан и ангела Уриел. На картината на Леонардо обаче не е изобразена пустиня –
само каменна ниша с планини на фона. Елисавета не се вижда никъде, нито Иосиф. А и Уриел (рисуван
като мъж) също липсва. Вместо него има едно момиче, чиито криле едва се различават на фона на скалата.
В каталога на колежа “Леонардо да Винчи” в Сен Мише сюр Орж може да се види скицата “Глава на
момиче”, като там тя е описана под името Etude de la tite l’ange pour La vierge aux rochers (Етюд на главата
на ангел за “Девата на скалите”).
Казано накратко, завършената творба слисала братството. Леонардо се бил разбрал с тях за цена от
100 дуката, но му дали само 25. Брат Агостино отказал да плати договорените 800 лири за общи разноски
по украсяването на олтара, а по-късно не признал и сумата от 300 дуката за цялостната поръчка. (За целите
на сюжета в „Шифърът на Леонардо” се твърди, че картината била отхвърлена, понеже съдържала
„смущаващи и взривоопасни детайли”, но никоя от страните по договора не съобщава подобно нещо в
документацията на сделката).
Картината, която по-късно става известна под името Vierge aux roches (“Девата на скалите”, а не
“Мадоната на скалите”), по онова време била наричана La Nostra Signora (Богородица). Отначало останала
притежание на Леонардо, но впоследствие се превърнала в обект на съдебни спорове за неплатени
хонорари и била задържана от съда. През 1490 г. (седем години след поръчката) братята Предис все още
работели върху страничните картини, но същата година Еванджелиста де Предис умрял. По-късно, през
1506 г., съдът решил делото срещу братството в Полза на Леонардо и La Nostra Signora се върнала при
него. Твърдо решен, че творбата му трябва да спечели исторически престиж, въпреки че не му е донесла