на предположението, че Леонардо е изобразил срещата на Мария с Елисавета в пустинята. Но Елисавета не
се вижда никъде, нито Иосиф или Уриел, а и фонът не е пустинен. Сцената е съвсем друга и тази разлика е
подчертна във втората картина, за която след почисването и се установява, че скалата се намира на брега на
синьо ледниково езеро. Някои смятат, че по-голямото момченце трябва да е Иоан, понеже той е много
популярен светец във Флоренция, но това се опровергава от обстоятелството, че картината не била
рисувана за Флоренция, а за Милано.
И в двете творби пирамидалното групиране е едно и също, като по-малкото дете определено
благославя по-голямото. На втората се появяват пропуснатите в първата ореоли – но и те са работа на по-
късен художник, затова не бива да се взимат предвид, също като тръстиковият кръст и свитъка. И в двете
картини Мария, или (ако се върнем на описанието, дадено на Леонардо) Богородица, е облечена в синьо и
златно, макар че във втората синьото е по-светло. И на двете места лявата и ръка е протегната
покровителствено над по-малкото дете. Момичето сочи към по-голямото момченце на първата картина, но
не и във втората – и одеждите и са претърпели голяма промяна. В първата картина, където е рисувана от
Леонардо, тя е облечена в зелено и червено, цветовете на Магдалина, но във втората (напълно почистена)
цветовете на дрехите и, рисувани от Амброджио, са учудващо мъгляви и неразличими.
Да се върнем на “Шифърът на Леонардо”. За парижката картина проф. Лангдън обяснява, че по-
малкото момченце е не Исус, а Иоан Кръстител, а Мария му прави заплашителен жест с ръка “като нокти
на орел, сграбчили невидима глава”, към която ангелът е замахнал, “сякаш се кани да я отсече”. След това
заявява, че Леонардо е трябвало да направи втората картина (лондонската “Мадона”) – една “разводнена
версия” за братството – тъй като оригиналът изглеждал твърде враждебен към Исус. В документите не се
казва нищо подобно, а картината определено не изразява това. Освен това поръчките са дошли от две
различни институции. Затова отново се налага да напомня, че “Шифърът на Леонардо” е художествена
творба, а не учебник по история на изкуството.
БОГОРОДИЦА
Вече стана въпрос за това, че Леонардо явно е направил композицията на вдъхновената от Липи
картина “Богородица” преди 1483 г., когато е получил поръчката от братството. Напълно възможно е да е
решил да довърши творбата, сам или с помощта на друг художник. Звучи правдоподобно и че някой от
учениците на Леонардо може да я е довършил след смъртта му. Всъщност неговите биографи споменават и
за трета “Мадона на скалите”, но казват, че трудно може да се установи местонахождението и, защото са
направени някои изключително добри копия. Общата черта на копията обаче е, че повтарят оригиналите. В
този случай известните копия са или на картината от Лувъра, или на тази от Националната галерия. Но
втората сама по себе си не е копие на първата, защото двете очевидно се различават в някои отношения.
Следователно една трета, също автентична, “Мадона на скалите” по някакъв начин би трябвало да е
различна от другите две – и такава наистина има, в Музея на изящните изкуства в Каен.
На нея се вижда една съвсем отчетлива разлика, макар да изобразява същата сцена. В основни
линии наподобява оригинала на Леонардо, картината от Лувъра. По-голямото момченце е без тръстиковия
кръст; ореолите отново липсват, а момичето-ангел и тук сочи с ръка. При това отново е облечено в зелено и
червено, цветовете на Магдалина. Което е най-изненадващо обаче, сега и Мария е със зелени и червени
одежди, на които има и златно, а косата и е доста по-червена. Всъщтост е съвършено изображение на
традиционната Магдалина.
В предишната версия, тази от Националната галерия, в основата на роклята на Мария е добавено
цвете – една-единствена калия. Това е цвете със снежнобял фуниевиден цвят и кочанообразно жълто
съцветие. Напоследък с основание го наричат Zantedeschia, на италианския ботаник Джовани Зантедески
(1773-1846). Подчертаното съцветие1 допринася много за картината, понеже идва от гръцката дума за
“палма”, семитският еквивалент на която е бил “Тамар”, а така се е казвала дъщерята на Мария Магдалина.
В някои части на Австралия калията е диворастящо растение (плевел), а в Америка го свързват с