погребенията. В Средиземноморска Европа, Южна Африка и Великобритания обаче то отдавна е
традиционно цвете за булчински букети.
Може би ще е удачно да отбележа също и това, че Леонардо се е вдъхновил за тази скалиста
обстановка от старозаветната Песен на Соломон 2:13-14, която гласи: “И лозята цъфтят и издават
благоухание.. Стани, любезна моя, прекрасна моя.. О гълъбице моя в пукнатините на скалата”.
В такъв аспект калията представлява чиста иконография на Магдалина. Леонардо никога не е
твърдял, че тази централна фигура е Богородица; просто другите така са го приели. Той я е наричал “La
Nostra Signora” (Нашата дама), точно както тамплиерите и трубадурите са наричали Мария Магдалина.
Леонардо също не е твърдял и че момченцата са Исус и Иоан. Това отново е предположение на други хора.
А ангелската фгура е на момиче и в трите картини.
Ако махнем крилата на момичето, които в картината от Лувъра не са нищо повече от жест, защото
от братството искали “ангели”, оставаме с един интригуващ сценарий, отчетливо видим във втората и
третата творба. Имаме майчинска фигура, която прилича повече на Мария Магдалина, отколкото на
нейната съименница. Имаме момиче, очевидно по-голямо от момченцата. Имаме и две момченца, а в две от
картините момичето недвусмислено сочи по-голямото. И накаря имаме пейзаж, който макар да граничи с
нереалното, прилича много повече на европейски, отколкото на Светите земи или Египет.
Като вземем предвид всичко това, стигаме до една реална възможност. Мария Магдалина е имала
три деца – дъщеря и двама сина, с по няколко години разлика. С оглед на това, че Леонардо да Винчи е бил
член на едно езотерично розенкройцерско братство от поддръжници на Мария Магадилна, няма да е чудно,
ако се окаже, че сцената на скалите от самото начало си е била портрет на Магдалининото семейство.
ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
ЕДНА ТРАГИЧНА ИСТОРИЯ
А сега да се вгледаме в “Тайната вечеря” – творбата, която стои в самата основа на “Шифърът на
Леонардо”. Въпреки че е създаден от един от най-великите ренесансови майстори, този знаменит стенопис
е преживял невероятни изпитания, причинени от самите му собственици. “Мона Лиза” е била нападана с
нож и киселина, други творби също, но през “Тайната вечеря” са избили врата! Това обикновено не личи на
репродукциите, които са много по-неясни от оригинала, макар че вратата стига до долната четвърт на
картината и дъгообразният и горен праг навлиза доста в покривката, точно под чинията на Исус.
Людовико Сфорца (1452-1508), херцог на Милано, е посещавал църквата, която била най-близко до
Кастело Сфорцеко – църквата “Санта Мария дела Грация”. Тъй като не харесвал строгата стара сграда, той
наредил да съборят старата църква и обявил, че новата постройка ще бъде украсена с дивни стенописи,
които да освежат стените. Имало планове и за доминиканския манастир, който бил част от комплекса. И
така през 1495 г. на Леонардо да Винчи било възложено данарисува стенопис със сюжета “Тайната вечеря”
1 Думата в английския текст е spadix.
на стената в дъното на новата манастирска трапезария. От прозорците вляво падала добра светлина, която
осветявала дясната страна на картината, и Леонардо изградил композицията си в съответствие с това, така
че светлините и сенките на творбата му да са съобразени с този естествен фактор. Иуда обикновено бил
рисуван така, че никога да не се вижда цялото му лице, “да не би зрителят да погледне злото в очите”. Но
тъй като стенописът на Леонардо е щял да остане завинаги на едно място, той поставил Иуда на
стратегическо място, където е винаги в сянка, като се показва само едното му око.
Предвиждало се масата на приора да се разположи в отсрещния край на трапезарията (където имало
и други стенописи), така че да гледа към Исус и апостолите, а под стенописа да има врата, през която да
влизат монасите. Техните дълги маси били поставени надлъжно от двете страни на залата, за да могат да се
хранят всички заедно, с Исус в едининия край и приора в другия.
За съжаление обаче Леонардо използвал тази поръчка, за да експериментира с някои рискови
техники, вместо да започне по обичайния за стенописите метод и положи темперни бои върху мокра
гипсова повърхност. В совя ентусиазъм той използвал пигменти, смесени с яйце, масло или лак върху суха