издигнали стоманена рамка, пълна с торби пясък, и северната стена с “Тайната вечеря” останала
непокътната. Но оставен на природните стихии, пясъкът се намокрил и в продължение на повече от година,
стенописът бил подложен на много сурови условия.
Когато трапезарията била възстановена, Мауро Пеличиоли почистил картината и взел мерки срещу
уврежданията от мухъла, тоест, където могъл, я укрепил, като я полирал с шеллак. Той работил до 1954 г.,
укрепил повърхността и посъживил цветовете, но не махнал нито един от по-късните слоеве боя. Тъй като
по онова време стенописът изглеждал сравнително добре, му направили снимки и ето че в края на ХХ век
“Тайната вечеря” заедно с “Мона Лиза” стана една от най-известните класически творби. Малко хора обаче
съзнават, че едва ли на тази картина виждат нещо, нарисувано от самия Леонардо да Винчи. От
“размазаното петно”, както го нарекъл Васари през 1560 г., до днес в голямата си част оригиналът на
Леонардо се е загубил; останалото под всички лепила и слоеве боя е около една пета от оригиналната
творба, но състоянието му продължава да се влошава.
Никой друг шедьовър не е преживял толкова лошо отношение – от неудачнататехнология, избрана
от самия художник, до опустошенията на Втората световна война. Дошло е време обаче, когато не бива да
се пестят усилия или средства, за да запазим и малкото, което е останало. През 1978 г. на именитата
реставраторка д-р Пипин Брамбила Барсилон е поръчано да се заеме с най-трудния проект. Задачата и била
да стабилизира трайно картината и да оправи щетите, нанесени и от векове прах, мръсотия, вода, вибрации
и нескопосани опити за реставрация в миналото. Накратко казано, тя трябвало да махне от стената всяка
частичка, което не е била поставена от Леонардо. Ако останела само една пета от картината, добре. Поне
щяла да бъде картината на Леонардо.
СПОРЪТ ЗА “ПОКЛОНЕНИЕТО НА ВЛЪХВИТЕ”
Друга творба на Леонардо, оживено дискутирана напоследък, е “Поклонението на влъхвите”.
Някогашна гордост на “Уфици”, сега тази картина е затворена в склада на галерията и очаква реставрацията
си. “Поклонението..” била поръчана от монасите на Сан Донато а Скопето и Леонардо я е започнал през
1481 г. На следващата година я взел със себе си в Милано, но така и не подхванал нищо по нея, след като я
скицирал. За разлика от обичайните интерпретации на Рождеството, тук сцената е голяма, на открито, с
много хора, заети с различни дейности. Освен общата предварителна скица, в “Уфици”, Флоренция, се
съхранява и етюд в перспектива, а в Лувъра, Кунстхале в Хамбург и музея “Метрополитън” в Ню Йорк има
скици на човешки фигури. Освен това в Лувъра се съхранява един цялостен проект за картината, а някои
скици към него се намират в Музея на изящните изкуства в Париж и музея “Фицуилям” в Кеймбридж.
В проекта на творбата бил вложен огромен труд, но възникналите спорове около договора довели
до това, че в карйна сметка Леонардо загубил интерес и преустановил работата си по картината. Наскоро
обаче, когато недовършената творба е занесена в ателието за реставрации на “Уфици”, се открива нещо
важно. За всеобщ ужас се оказва, че върху оригиналната картина на Леонардо, може би един век след
смъртта му, е рисувал друг художник със сравнително скромен талант.
В “Шифърът на Леонардо” с присъщата за художествената литература волност е внушено, че
картината “крие някаква тъмна тайна под слоевете боя”. След това се твърди, че “италианският арт-
диагностик Маурицио Серацини е разкрил една обезпокоителна истина, на която списание “Ню Йорк
таймс” посвети специална статия със заглавие “Прикритието на Леонардо”. Смутени служители на
галерията “Уфици” във Флоренция веднага затворили картината в склада си от другата страна на улицата.
Вярно, имаше такава статия; тя е публикувана на 21 април 2001 г., но затварянето на картината няма
нищо общо с някаква “мрачна тайна” или “обезпокоителна истина”. Дължи се на едно голямо раздвоение
на мненията в света на изкуството. А толкова дискутираните “слоеве боя” всъщност са само един, при това
е прозрачен, с оранжево-кафяв оттенък, поставен върху творбата на Леонардо, като по никакъв начин не я
скрива. Втория художник може би е имал намерение да довърши картината, след като постави този слой,