но в крайна сметка не го е направил.
Следователно върху нарисуваното от Леонардо не е открито нищо ново. Обезпокоителен е
единствено фактът, че работата му е под прозрачният слой на друг художник, докато преди това се
смяташе, че е нанесен от самия Леонардо. Освен това, организацията “Артуоч Интернешънъл”, подкрепена
широко, направи предложение да не се бърза с почистването на фалшивите слоеве, понеже повърхността е
станала прекалено трошлива. След повече от половин хилядолетие в това състояние творбата определено
трябва да се подложи на анализ, за да се установи дали подобна мярка си заслужава риска. През януари
2004 г. “Артуоч” уведомява “Ню Йорк таймс”, че статията е била подвеждаща и разполага с документи,
които доказват, че сензационните “нови открития”, огласени от списанието, са били известни още през
1951 г.
ШИФЪРЪТ НА ЛЕОНАРДО
Реставрацията на “Тайната вечеря” в “Санта Мария дела Грация” започва през 1979 г., а през 1982-а
компанията за офис оборудване “Оливети” се съгласява да финансира целия проект, който в крайна сметка
възлиза на 7 милиарда лири. Работата по проекта продължава цели двадесет години, след което на 28 май
1999 г. стенописът отново вижда бял свят, но вече надлежно защитен от съвременна система за филтриране
на въздуха. Останали са само около двадесет процента от оригинала, но д-р Барсилон, основавайки се на
работните скици и рисунки на Леонардо и използвайки меко приливащи се акварелни бои, е успяла да
запълни липсващите фрагменти. Това в никакъв случа не е опит за стандартен ретуш, който не би могъл да
се разилчи от оригинала. Поставени са тънки слоеве боя, които лесно могат да се отстранят, и освен това,
като подчертават работата на самия Леонардо, създават впечатление за завършена картина.
През 1994 г., пет години преди откриването на реставрираната “Тайна вечеря”, вниманието се
насочи към апостола от дясната страна на Исус (отляво за зрителя). По традиция се приема, че това е Иоан
Боанергес, но образът изглежда някак женствен, поради което се появиха предположения, че е нарисуван
не Иоан, а Мария Магдалина. За времето си тази концепция изглеждаше интригуваща. Макар и малко
вероятна по множество причини, тя се основаваше на обстоятелството, че образът е наистина малко
женствен. Той е с по-крехко телосложение от другите апостоли, с по-дълга коса и на шията му се вижда
колие, а освен това се забелязва и нещо като подобие на малки гърди.
Още от самото начало тези спекулации се оборваха с един солиден аргумент: след като за нас е
било възможно да открием, че един от образите на значително повредената 500-годишна картина не е на
мъж, а на жена, то това със сигурност е щяло да бъде очевидно, когато творбата е била в най-добрия си вид,
и да стане част от нейната история.
След 1999 г. обаче, когато се виждаше възстановената Леонардова основа, стана ясно, че нещата не
изглеждат както на репродукциите отпреди реставрацията. За по-внимателен оглед вече се разполагаше с
великолепни близки снимки, направени от д-р Барсилон с фотоапарат с висока разделителна способност, от
които става ясно, че няма никакво колие, а заблудата за гърдите се дължи на една пукнатина в стената.
Освен това днес вече се знае, че хипотезата от 1994 г. се основава на образ, който всъщност е рисуван от
други художници, докато сега се вижда оригиналния образ на Леонардо.
Неприятното в цялата история не е в това, че една привидно интригуваща идея вече е опровергана,
а в това, че от всичките художествени разкрития в “Шифърът на Леонардо” въпросът за присъствието на
Мария Магдалина на “Тайната вечеря” е изведен на първо място. Всъщност може да се каже, че той стои в
основата на романа. Но след като черпи основанията си от една оборена, датираща отпреди реставрацията,
теория, отново се налага да направя една уговорка: “Шифърът на Леонардо” има фактологическа основа,
що се отнася до деспосините, но що се отнася до творчеството на Леонардо, коментарите и догадките са до
голяма степен неточни.
Докато обмислял композицията на “Тайната вечеря”, Леонардо си водил многобройни бележки и
направил някои предварителни скици. Той разпределил апостолите на масата в четири гурпи от по трима
души, като Исус е в средата, а от двете му страни има по шестима души. По време на подготовката, когато
описвал с какво ще се занимава всеки от тях, той си отбелязал следното: