Онзи, който пие, е оставил чашата си и е обърнал глава към говорещия. Друг един
кърши пръсти и гледа намръщено събеседника си.. Трети шушне нещо на съседа си, а
онзи е обърнал тялото си и е навел ухо към него, а в едната си ръка държи нож.
Така са описани апостолите, а за да си изясни как ще нарисува по-младите (например братята Яков и
Иоан), за да се различават от по-старите, по-смугли брадати мъже, Леонардо е записал:
Тъй че направи косата да потрепва от вятъра около младите лица и ги украси с много
къдрици.
Макар че Новия завет не ни ги представя като особено млади, по традиция Яков, Иоан и Филип се
изобразяват като по-млади от останалите. Най-вече Иоан, който е рисуван като младеж в доста картини с
Тайната вечеря, а на някои от тях и като момче. В това отношение творбата на Леонардо не се различава от
тях. Неговият Иоан е млад и отговаря на общоприетото описание.
Връщайки се на “Шифърът на Леонардо”, срещаме още един от неговите герои, запаления по Граала
сър Лий Тийбинг, който обяснява на Софи Нево, че фигурата на Иоан всъщност е на Мария Магдалина.
Той привлича вниманието и към факта, че Петър (който седи до тази фигура) е насочил изпънатата си като
острие ръка към шията и.
В света на изящните изкуства обаче има много сцени, свързани с Тайната вечеря, каквато я описват
евангелията. Леонардо е избрал да изобрази момента от Иоан 13:21, когато Исус обявява, че един от
апостолите ще го предаде. Следва текстът: “Тогава учениците взеха да се споглеждат едни други,
недоумявайки за кого говори”, и се обяснява, че Петър се обърнал към друг (обикновено се смята, че е
Иоан) и “му кимна да попита кой ли ще е, за кого говори” (Иоан 13:24).
Леонардо е изобразил момента, в който Петър задавана Иоан този въпрос. Няма и следа от заплаха
към съседа му, който е навел глава към него и го слуша. Ръката на Петър не е изпъната като острие, както
може да е изглеждало през 1994 г. преди реставрацията, а почива спокойно върху рамото на другия
апостол. Същата сцена е рисувана и от много други художници – например Ханс Холбайн, където Иона
отново е по-млад от Петър, по-дългокос и по-привлекателен.
В тази връзка в “Шифърът на Леонардо” се споменава и за една “ничия” ръка, която “държи кама”. В
действителност тя се намира между Андрей и Иуда и преди реставрацията от 1979-1999 г. наистина е било
трудно да се установи на кого принадлежи тя. Но сега е ясно, че ръката е на Петър и не става дума за кама,
а за нож. За щастие има немалко отделни копия, правени от ученици на Леонардо през първите 30 години
от живота на картината, преди да е започнала да се разваля. На всяко от тях ясно личи как Петър е извил
неловко дясната си ръка, докато се е навел над Иуда, за да говори с Иоан. Именно Петър вади ножа си и
отрязва ухото на Малх в Гетсиманската градина, когато арестуват Иисус (Иоан 18:10), и картината на
Леонардо просто подготвя почвата за това събитие. Предполагаемият сценарий е следният: Петър крие
ножа, докато пита Иоан за името на предателя, а иронията е в това, че този човек е самият Иуда, който седи
между тях и се е обърнал да слуша разговора им.
Ранните копия (направени около 1520 г.) удостоверяват също, че Петър е положил внимателно ръка
върху рамото на Иоан, освен това показват и съда, от които пие Исус. В “Шифърът на Леонардо” се твърди,
че той трябва да е пил виното си от Граала, както е написано в Библията. Факт е обаче, че в Библията не се
казва нищо подобно. В трите евангелия, където става дума за тази вечеря, се говори само за “чаша”, а в
Евангелие от Иоан (чиято версия пресъздава Леонардо) не се споменава никъде за причастието с вино и
хляб.
Неточните твърдения в “Шифърът на Леонардо” изхождат от остаряла предпоставка. В текста се
говори конкретно за “Тайната вечеря”, каквато е изглеждала след 1954 г., когато я е почистил Мауро
Пеличиоли. В тази връзка Тийбинг пояснява: “.. много от снимките в учебниците по живопис са направени
преди 1954 г., когато подробностите все още са били скрити под слоеве мръсотия и следите от възстановки,
правени от непохватни ръце.. Сега стенописът най-сетне е изчистен, останал е само първичният пласт бои,
нанесени от Да Винчи”. Истината обаче е, че Пеличиоли не е отстранявал нито един от по-късните слоеве
бои и след извършеното от него повърхностно почистване от оригиналната творба на Леонардо не се е
виждало абсолютно нищо. Това е станало едва след реставрацията от 1979-1999 г., но “Шифърът на