Леонардо” не го взема предвид, а продължава със старата теория за Магдалина, която вече е опровергана от
резултатите, получени след работата на Барсилон.
Строго исторически погледнато, си струва да се подчертае, че Тайната вечеря на Исус и апостолите
всъщност не е пасхална, както е прието да се смята. Също така Исус не е първият, който въвежда
причастието с вино. Както свидетелства Правилникът на общността в свитъците от Мъртво море, в
действителност Тайната вечеря съответства на месианското угощение (Божията вечеря). Това, че събитието
е станало по времето на пасхата в Иерусалим, е чисто съвпадение, защото месианското угощение е
натоварено със съвсем друго значение. Главните домакини на угощението са Първосвещевинък и Месията
на Израил. Общността била редставяна от дванадесет апостола-делегати, които били наричани Съвет на
общността. Правилникът на общността (един от най-старите есейски документи, понякога наричан
Наръчник за дисциплината) излага правилния ред и предимството при сядане, както и подробности за
ритуалите, които трябвало да се изпълнят по време на угощението. Накрая се казва:
И когато се съберат на общата маса и смесят виното за пиене, нека никой не посяга към
хляба или виното преди Свещеника, защото той е, който ще благослови първите плодове
на хляба и виното.. И сетне Месията на Израил да протегне ръце над хляба и всеки от
събралите се ще благослови според ранга си.
От картина на картина, художниците все повече започват да се придържат към идеалния образ, който
се е установил в съзнанието им – и няма причини да предполагам, че при Леонардо е било по-различно.
Смята се, че той е нарисувал Мария Магдалина, докато е бил във Франция, а след това тя се е озовала в
Бургос, Испания, макар че аз не успях да проследя пътя и. Така или иначе, съществуват две картини с
Магдалина от Леонардо и те с нищо не приличат на предполагаемата Магдалина от Тайната вечеря. Едната
от тях се намира в галерия “Уфици” във Флоренция, а другата – скица на Мария с алабастровия съд, - в
института “Кортоулд” в Лондон.
Друго внушение в “Шифърът на Леонардо” е, че младият апостол до Исус наистина е Мария
Магдалина, защото телата на двамата образуват буквата М. Но това се среща също и в други картини с тази
тематика. Още по-ясно изразено е в “Тайната вечеря” от Филип дьо Шампан (1602-1674), където ръцете им
са поставени така, че да образуват едно малко М в по-голямото – т. е. получава се двойно М (ММ). Това
обаче не е някакъв шифър, обозначаващ Мария Магдалина. В картината на Филип дьо Шампан Иоан
отново изглежда по-млад и свеж в сравнение с останалите. Всъщност изражението му (същото като в
творбата на Леонардо) е характерно за Иоан Боанергес, както го изобразяват обикновено сред група
апостоли. Така нареченият женствен аспект е неделима част от популярния му образ. Това не е
женственост; просто така са изобразявали младостта през Ренесанса. Иоан често е изобразяван облегнат на
Исус и дори (когато го представят като момче) седнал в скута му.
Главният въпрос, който винаги изниква в тази връзка от десет години насам, когато теорията за
Магдалина беше представена за пръв път, е, че ако тя присъства на масата в творбата на Леонардо, то кой
тогава липсва? Известно е, че е имало само дванадесет апостоли. През 1810 г. миланският художник
Джузепе Боси (секретар на академия “Брера”) намира записките на Леонардо за композицията в църквата
“Понте Каприаска” близо до езерото Лугано. Отляво надясно апостолите са подредени в следния ред:
Вартоломей, Яков Алфеев, Андрей, Петър, Иуда, Иоан, Исус, Иоан Боанергес, Тома, Филип, Матей, Тадей
и Симон Зилота. В два от случаите – при Петър и Иуда и Яков и Тома – единият от двойката се е надвесил
над другия, така че те не се подчиняват на реда на сядане. Следователно апостолът, за когото се е смятало,
че е Мария Магдалина, всъщност е Иоан. Но Леонардо не би пропуснал никого, най-вече пък Иоан –
евангелията са категорични, че на вечерята са присъствали Исус и “дванайсетте”.
Ако е искал да нарисува тринадесет апостоли на Тайната вечеря, вместо дванадесет, Леонардо лесно
е можел да го направи, дори да е било в разрез с канона. Албрехт Дюрер е поставил тринадесет апостоли в
дърворезбата си “Тайната вечеря” от поредицата “Страстите Христови”. Нещо повече, ако е искал да