художничка, особено за централната част, озаглавена “Поклонение на Агнеца” – мистично изобразяване на
сцена от Откровението. Всъщност целия олтар, който се състои от двадесет и четири отделни картини, е
пропит с алегорично значение и представя “новото небе и новата земя” от книга Откровение 21:1.
В някои книги зи изкуството се разказва, че Ян имал по-голям брат на име Хуберт, който му
помагал в някои от картините – но Хуберт е мит. Неговото име не е споменавано никъде през 1432 г. и
повече от век след монтирането на олтара. Но когато се появила легендата за този брат, Маргарета била
забравена.
Подмяната започнала на 23 юли 1559 г., когато в катедралния съвет препоръчали за “Поклонение на
Агнеца” да се присъди Орденът на златното руно. Тази престижна награда довела до голяма популярност
на Гентския олтар, но по някаква причина църковните власти не намерили сили да признаят, че в неговото
създаване участвала жена. През 1568 г. измислили въпросната легенда, тъй като създателите на картината
отдавна били починали и Хуберт (в действителност брат на Маргарета, за когото се смятало, че е бил
скулптур) бил представен като брат на Ян. Последният гвоздей бил забит през 1616 г., когато споменали
името на Хуберт във връзка с една наскоро съчинена строфа, изписана върху едно от крилата на прочутия
олтар в Гент. Горе-долу по същото време му приписали и гроб в катедралата, макар че надгробната плоча с
името на починалия очевидно била изгубена.
Една картина, подписана от Маргарета ван Ейк и озаглавена “Мадоната и Мария Магдалина с
дарител”, попаднала в каталога на изложбата в Брюж през 1867 г., а друга нейна творба – “Мадона” – била
изложена в Лондонската национална галерия след откриването и през 1824 г. В по-късни времена обаче
името и било махнато от каталога и без никакво обяснение или оправдание мадоната била приписана на
неизвестен художник. И до днес фиктивният Хуберт е смятан за сътрудник на Ян, а Маргарета успешно е
изтрита от историята на изкуството.
Както казал У. Уийл, Джовани Арнолфини наистина се оженил за Жан дьо Шенами в Брюж, но
наскоро се доказа, че сведенията му, поне що се отнася до тази конкретна картина, са неверни. Всъщност
имаше доста дебати, които се разгорещиха до такава степен, че през 1997 г. като част от курса по история
на изкуството на Британския свободен университет се проведе разследване. Излъчено по Би Би Си 2,
тяхното заключение беше: “Нищо на тази картина не е такова, каквото изглежда”.
В Бургундския държавен архив от ХV век бракът на семейство Арнолфини е вписан през 1447 г. –
тринадесет години след датата на картината, - по което време Ян ван Ейк вече е бил мъртъв от шест години.
И все пак подписът му на творбата не само че не е под въпрос, ами е уникален, понеже е нейна неделима
част. На стената с изпъкналото огледало (с добавена година 1434) има надпис: “Johannes de eyck fuit hic –
Ян ван Ейк беше тук”.
Изследователите от Свободния университет били Крейг Харбисън, професор по история на
изкуствата в Масачузетския университет, Евелин Уелш от Школата по европеистика в университета в
Съсекс, Мартин Кемп, професор по история на изкуствата в Оксфордския университет, и Жак Пивио,
професор по история в Сорбоната в Париж. Те установили факта, че макар в почти фотографски точната
картина да не се вижда никаква грешка, в нея има безброй аномалии и е пълна с езотеричен символизъм.
Разследването приключило бързо, без никакви истински заключения, като било изтъкнато, че “в картината
има някаква тайна”.
Единственото, което станало очевидно след откриването на акта за брак на семейство Арнолфини,
е, че въпреки решението на Националната галерия от 1862 г. да промени заглавието на картината, на нея
определено не са нарисувани Джовани и Жан Арнолфини. Всъщност вече е известно, че Уийл е направил
това си предположение от една архивна бележка с дата от 1516 г., когато картината станала собственост на
Маргарита Австрийска, регентка на Нидерландия. В описа за тази творба стоят думите Hernoul le fin
(наглед “ [?] краят”). Правени са редица неуспешни опити да се установи значението на думата Hernoul, но
онова, което Уийл е счел за доказателство през 1862 г., било, че Hernoul le fin наподобява фонетически
“Арнолфини”!
И така, щом тези хора не са семейство Арнолфини, кои са тогава? Има предположения, че това