вятърна мелница. Но какво да кажем за непознати сцени, като “Мария Магдалина чете” но Рогир ван дер
Вайден? Мебелите, книгите и костюмът са от епохата, когато картината е била рисувана. Ако не е включен
алабастровият съд, по нищо няма да личи чий е портретът. Друг показател, разбира се, могат да бъдат
зелената рокля и бялата кърпа на главата на жената – същото облекло като на жената от двойния портрет на
Ян ван Ейк, със също толкова непознатата сцена. Може би трябва да се вгледаме по-внимателно, за да
видим какво пропускаме.
СПАЛНАТА ЕРЕС
Двойката в спалнята е обградена със символи за плодовитост и кралско потекло, и по специално
френското, загатнато с лилиите в свещника. Но короната на същия този свещник е обърната надолу, което
обозначава край на царуването. Плодовете на дървото са зрели, а жената е бременна. От запалената посред
бял ден свещ личи, че става дума за специален случай, а що се отнася до болонката – в живописта кучетата
символизират вярност. В очевиден контраст с тържествеността на сцената се намира голямото, еретично
червено, легло, а за капак на всичко жената, резбована на облегалката на стола, побеждава дракон – което
напомня за сцената от Откровение с преследването на деспосините.
А сега да се задълбочим върху фона, тъй като картината е съсредоточена не толкова върху
двойката, а в огледалото на стената зад тях, обхванато от чашевидната рамка на хванатите им ръце.
Рисунъкът на тази картина е необикновено подробен. Тъй като е изпъкнало, огледалото показва
цялата сцена обърната, като пред двойката се вижда врата, през която влизат двама души. По-интересна
обаче е рамката на огледалото, защото именно в нея откриваме една неочаквана връзка с евангелието. В
наглед единствената сцена в стаята сега се откриват още десет миниатюрни сцени, изрисувани в окачените
около огледалото медальони. Те изобразяват Страстите Христови и по посока на часовниковата стрелка са
разположени в следния ред: 1) Предателството в Гетсиманската градина, 2) Исус пред Каиафа, 3) Римските
войници бият с камшик Исус, 4) Исус носи кръста към Голгота, 5) Разпъването, 6) Снемането от кръста, 7)
Погребението и оплакването, 8) Слизането в ада, 9) Възкресението и 10) Градината при гробницата.
Последният медальон е поставен най-отдолу и изобразява сцената около гробницата точно преди срещата
на Исус и Мария Магдалина, когато той и казва “Не се допирай до мене”.
Именно тази тяхна среща е обичайна в изобразяването на Страстите Христови, но липсва сред
медальоните в картината. В бароковата традиция в тази сцена Исус по правило е бил рисуван с широкопола
шапка – както в ренесансовите картини на Лавиния Фонтана, Джовани Карачиоло, Рембранд ван Рейн,
Бартоломюс Спрангър, гравюрите на Албрехт Дюрер и много други. В не една книга за живопис се казва,
че двамата на портрета са се хванали за ръце, но това не е вярно. Ръката на жената се вижда изцяло, тя е с
дланта нагоре и е празна. Мъжът просто я поддържа отдолу, сякаш иска да я покаже на наблюдателя.
Отворените длани, изобразявани по този начин, са знак за откритост – никаква заплаха, никакви тайни.
Властният жест, който мъжът е направил с другата си ръка, е художествен стандарт, който обозначава
установено влияние върху ситуацията – контрол без думи.
На този етап си струва да разгледам някои други картини на Ян ван Ейк, майстора на
художествената алегория и иконография, както личи от Гентския олтар. Ще взема две сцени от него:
“Разпятието” (Музей на изкуствата “Метрополитън” в Ню Йорк) и “Трите Марии при гробницата на Исус”
(музей “Бойманс ван Бойнинген”, Ротердам). Мария Магдалина се отличава във всяка от тях, но и в двете е
със зелена рокля и същата кърпа на глава. Предвид всичко това, има достатъчно причини да предположа, че
двойният портрет на Ян ван Ейк, в който “има някаква тайна”, неоткрита и до днес, спокойно би могъл да е
умело замаскирана алегория за Магдалина.
Лилията и обърнатата корона на съборената от трона династия (както показва свещникът с
единствената свещ на спомена) показва символична връзка с френските крале от династията на
Меровингите. Така разпознавам думата Hernoul като Ернул Франкски (580-640). За него се разказва в един
средновековен френски ръкопис, който се намира в библиотеката на Куийнс Колидж в Оксфордския
университет.
Варианти на името Ернул са Ерно, Арно, Арну, Арнолд и Арнулф. Той е бил високопоставен