било невъзможно за жена! Затова легендата била изопачена и съдът с дарове се превърнал в кутия със
злини, а на художниците на религиозна тематика било забранено да рисуват светици с кутии.
Френският художник Жан Кузен през 1550 г. донякъде скъсал с традицията, като нарисувал
гръцката “Ева, първата Пандора” ( Eva Prima Pandora), която сега е в Лувъра, макар че и там тя е без кутия.
Връщайки се към оригиналната история, Кузен сложил в ръката и съд – всъщност два съда – и череп.
Макар да изписал името и на картината, тази Пандора не можела по никакъв начин да бъде критикувана,
понеже изглеждала досущ като Магдалина в пещерата и станала известна като първата велика френска
картина с полегнала гола жена. Но всъщност Пандора става истински известна сред художниците едва през
ХIХ век. Това започнало от английското движение пез романтичната викторианска епоха, с известен
принос от Франция и Америка.
Има и още една картина със заглавие “Свещената алегория”, която се нарежда до “Сватбата на
Арнолфини” като една от най-великите загадки на света. За разлика от двойния портрет на Ян ван Ейк
обаче тук алегорията е поднесена съвсем ясно. Причината, поради която продължава да озадачава някои, е,
че за да я разбереш, трябва да имаш добра представа за контекста, в който се изобразява Мария Магдалина.
Нарисувана е на дъска през около 1500 г. от венецианския художник Джовани Белини, съвременник на
Леонардо.
В света на християнската живопис има само една истинска алегория. Както и в интерпретацията на
Ян Провост, това е връзката между Исус и Мария Магдалина. Другите християнски творби могат да бъдат
изписани в алегоричен стил или картините да са пълни със символична иконография, но основната тема
винаги се долавя. Свързаната с Магдалина алегория обаче се появява винаги като иносказание: тя е
очевидна за онзи, който има очи да види, но ако човек не е запознат с положението, картината винаги ще го
озадачава.
Историята за Лозата на кралското родословие, която е станала част от традицията за Граала, започва
със старозаветната Книга на Исая 11:1: “И ще израсне пръчка от Иесеевия пън, и отрасъл из корените му
ще носи плод”. Иесей, бащата на Давид, цар на Израил, е внук на Вооз и жена му, моабитката Рут. От този
отрасъл на Иесеевия пън се е появило родословието на Иуда, което се спуска като лоза през поколенията и
стига до Исус и библейските думи: “Аз съм истинската лоза” (Иоан 15:1).
“Свещената алегория” на Белини пресъздава темата за потомството в една-единствена картина, като
същевременно олицетворява нейното продължение чрез Мария Магдалина. Иесей е облечен в червено, с
меч (символ на кралската власт, както е и в картината на Провост), и се вижда коренът на лозата, както е
описан в Исая, а от ръката му изниква нова клонка (“от Иесеевия пън”). В лявата страна на творбата Рут
(традиционната вдовица) ги наблюдава, докато Исусовата майка Мария е седнала на висок, изрязан от
камък, трон. От лявата страна на Мария и загледан към езерото е застанал Исус, а от дясната, от другата
страна на Иесей, съпругът и Иосиф се е облегнал на балюстрадата и гледа как децата си играят. Централна
фигура тук обаче – и явно почитана от Мария и Иесей – е скромната, замислена Мария Магдалина, с
короната на месианските брачни задъжения на главата.
КАЕЩАТА СЕ КУРТИЗАНКА
Днес галериите и музеите са пълни с изображения на Мария Магдалина. Тя е една от най-
рисуваните популярни класически фигури, въпреки че художниците не са го правили за галерии или музеи.
Очевидно някои от тях са започнали тези творби на свой риск, но голяма част от картините са били
поръчани. Главните покровители на изкуството през Ренесанса били богатите благородници и кралските
династии, заедно с Църквата, от която дошли много от италианските поръчки. Но тук съществува един
парадокс. Защо Църквата ще поръчва и плаща за картини и скулптури на жена, която са се стремели
всячески да очернят? Епископите казвали, че Мария е грешница и проститутка – защо тогава се желали тя
да украсява осветените им стени?
Наскоро проф. Кристофър Уиткоум от катедрата по история на изкуствата към колежа “Суийт
Брайър”, Вирджиния, проследили развитието на една конкретна поръчка от ХVI век и впоследствие
публикува увлекателен доклад за връзката на Мария Магдалина и Църквата с изкуството. Неговата статия