“Параклисът на куртизанката” се появи в “Арт бюлетин” през юни 2002 г., като в нея се говори за ателието
на ренесансовия художник Рафаело.
Ученик на Леонардо и Микеланджело, той създава необикновено много творби за краткия си живот
– главно в периода от 1500 до 1510 г. В края на 1508 г. папа Юлий II го повиква в Рим по предложение на
архитекта Донато Браманте; там го почитат като “принца на художниците”. Умира през 1520 г., на 37-я си
рожден ден, а ателието му било наследено от двамата му най-добри ученици – Джулио Романо и
Джанфранческо Пени. Скоро след това двамата получават поръчка да изографисат един посветен на Мария
Магдалина параклис в църквата “Тринита деи Монти” в Рим. Инструкциите били да нарисуват с масло
сцената “Не се допирай до мене” за олтара и четири стенописа с Мария Магдалина. Пишейки за този
проект, Джорджо Васари потвърждава, че художниците получили тези указания от “една проститутка” ( una
meretrice) и че по времето, когато писал това, в параклиса имало мраморна резба, която много приличала на
“известна римска куртизанка” ( una famosissima cortigiana di Roma).
През 1537 г. художникът Перино дел Вага бил повикан да изографиса още образи на Магдалина в
параклиса и цялата колекция оцеляла до ХIХ в., когато параклисът бил украсен наново. Днес звучи
немислимо, че до неотдавна творби от ателието на Рафаело са били третирани като обикновена украса – и
унищожавани, както когато човек иска да смени обзавеждането на дневната си. За щастие обаче две от
произведенията се запазили. Честта от олтара със сцената “Не се допирай до мене” сега се намира в музея
“Прадо” в Мадрид, а една от фреските, изобразяваща Мария, носена от ангели, е в Националната галерия в
Лондон. Преди повторното изографисване на параклиса Пиер-Жан Мариет (1694-1774), издател на
архитектурната енциклопедия L’architecture a la mode, описал другите стенописи от параклиса – това била
сцената, в която Мария помазва нозете на Исус в къщата на Симон, друга с Марта, Мария и Исус, и една с
Мария в пустинята.
Очевидно през този период професионалните куртизанки са били до голяма степен част от висшето
общество на Рим, а освен това били и насърчавани от Църквата, стига същевременно да се каели! В крайна
сметка, ако една богата проститутка плащала сметките си на “Тринита деи Монти”, епископите с готовност
приемали, че сцени от живота на Мария Магдалина са подходяща украса за параклиса.
Думата cortigiana (куртизанка) произлиза от придворното общество на ХV век и макар да означава
високоплатена проститутка, била женският еквивалент на cortigiano – компаньон. Очевидно тези жени
ставали изключително богати и по тази причина можели да спонсорират голяма част от изображенията на
Магдалина в църквите. Причината за огромния брой небиблейски каещи се Магдалини сега е ясна. Те
давали на Църквата и куртизанките официално опрощение. Папи, епископи и всички останали били
опрощавани автоматично, задето поддържали любовници, стига да се разкайвали за това.
В онази епоха папите били далеч по-енергични от възрастните си наследници от последни времена.
Въпреки всичките правила за безбрачие свещениците с деца дори се ползвали с някои предимства, защото
имали очевидна причина да се каят. Още през ХI век било документирано, че при тези обстоятелства
папският двор ще даде наследствено свещеническо право на техните деца. А доказателство за покаяние
бивала поредната картина с каещата се Мария Магдалина!
Любовниците на папа Александър VI (Родриго Борджия) не били тайна, особено Ваноза деи
Катанеи. Тя му родила четири деца, сред които печално известната Лукреция Борджия. След Ваноза
наложница на папата станала Джулия Фарнезе.
Впоследствие папа Юлий II (Джулиано дела Ровере) поддържал една любовница, която също се
казвала Лукреция и му родила три дъщери, и една професионална куртизанка на име Масина. Тези жени
живеели в папски разкош – с къщи, лозя и всякакви богатства. Въпреки правилото за безбрачие в Църквата,
повечето и служители водели екстравагантен сексуален живот, за което свидетелстват поръчките на
картини с каещата се Магдалина.
Папските куртизанки в Рим се радвали на необикновен светски статус и е явно, че много от тях са
използвали това, за да упражняват интелектуалните си способности и проявяват качества, които иначе биха
им били забранени само защото са жени. Гаспара Стампа (1523-1554), Вероника Франко (1546-1591) и