ан Жьоневоаз, било предизвикано от една статия в “Льо Шаривари”, която хвърляла светлина върху някои
съмнителни дейности на Пиер Плантар. Впоследствие те били споменати и в съобщението за пресата в
Монпелие на “Миди Либр”. В статията се обяснява, че по време на войната Плантар е бил привърженик на
режима Виши и за да подпомага антисемитската дейност, през 1942 г. е основал фалшив рицарски орден
под името “Алфа Галат”. Затова попаднал в затвора, а през 1953 г. отново бил осъден, но за измама и
присвояване.
Оказва се, че Плантар е използвал Братството от Сион като средство да публикува изфабрикуваната
генеалогия на рода си, като неправомерно я свързал с родословието от Сен Клер, за да претендира, че
произхожда от Меровингите от ранното средновековие. Това, заедно с подробностите за крайно десните му
убеждения и действия, било оповестено от изследователя Жан-Люк Шомей през 1984 г., в резултат на което
и останалите от Братството се отказали.
Междувременно Филип дьо Шаризе, съдружник на Плантар, обявил някои уж исторически
ръкописи, притежание на дружеството, за фалшификати. Нещо повече, дори признал, че сам ги е
изработил. Всъщност това било акт на отмъщение, понеже Шаризе отдавна не бил получавал своя дял от
авторските права върху книгата, в която били публикувани подробности от тези привидно кодирани
документи. С оглед на всичко това човек не може да бъде сигурен каква е истината – дали че Шаризе е
подправил събственоръчно ръкописите, или твърди това напук на автора?
Въпросната книга е озаглавена “Златото на Рен”, публикувана е през 1967 г. и неин автор е Жерар
дьо Сед. В вея се разказва как през 90-те години на ХIХ век Беранже Сониер, свещеник в селцето Рен
Льошато в Лангедок, открил нещо мистериозно. В резултат на това станал невероятно богат, макар че
никой не разбрал защо и как. От 1896 г. нататък той вложил милиони долари във възстановяването на
църквата си и финансирал големи проекти за благоустрояването на енорията.
Тази местна мистерия била много удобна за Плантар, който обявил, че притежава тайната на
Сониер, а през 1989 г. се опитал да съживи Братството от Сион с поредния комплект фалшиви документи.
На този етап вече потвърдил, че първоначално представените ръкописи от Рен Льошато наистина са
фалшификати. Сетне добавил, че истинските съществуват, но никой нямал достъп до тях. Отново не знаели
да му вярват или не, тъй като по онова време той публично твърдял, че е кралят на Франция!
Докато разследвал един свързан с Плантар финансов скандал, съдията Тиери Жан-Пиер наредил
къщата му да се обискира, конфискувал документите и впоследствие издал официална заповед всички
свързани с Плантар дейности незабавно да се прекратят. От този ден, през 1993 г., дружеството потънало в
неизвестност, но мистерията на Беранже Сониер си остава. Оттук и предполагаемата връзка на Братството с
Мария Магдалина, тъй като Сониер е бил свещеник в църквата на Рен Льошато, посветена на св. Мария
Магдалина още през 1059 г.
През 1996 г. телевизионен документален филм по Би Би Си 2, наречен “Историята на една
мистерия”, използва филмов материал на Филип дьо Шаризе, заедно с веществени доказателства от Жан-
Люк Шомей и различни други източници, за да дискредитира Пиер Плантар и целия фарс около Братството
на Сион. След това Плантар се икроти и ту изчезваше, ту се появяваше, докато накрая, на 3 февруари 2000
г., почина в Париж.
ТАЙНАТА НА СОНИЕР
Напоследък излязоха доста книги за мистерията, свързана с находките на Сониер, и бяха изказани
какви ли не предположения. Някои смятаха, че каквото и да е открил Сониер, все още лежи заровено
някъде в църквата, в резултат на което различни групи се надпреварват да иманярстват там. Но както може
да се очаква, има и хора, които вярват в обратното и настояват, че Сониер не е открил нищо, а е забогатял
от масови измами със службите.
Сониер поема службата си в Рен Льошато рез 1885 г., когато населението на селцето наброява само
около 200 души. Отначало водил педантично документацията, като отбелязвал и най-дребните си лични
приходи и разходи. От 1894 г. нататък обаче сметките му далеч не били толкова точни, след като по
някакъв начин се сдобил с много пари.
Енорийските книги са леснодостъпно доказателство, че той наистина е вземал хонорари за
службите. Това е била нормална практика – след като кюретата са можели да вземат по 50 сантима за