служба, Сониер, изглежда, е вземал тройна сума. Една служба отнемала около два часа и половина, а
допустимият максимум бил три служби на ден, мака че на практика били по-малко. Един свещеник можел
да натрупа пари единствено ако поема ангажимент за повече, отколкото е в състояние да отслужи – и да
прави това дълго време.
Почти няма съмнение, че Сониер е залитнал към тази порочна практика, и има писмени документи
за много повече молби и пощенски записи, отколкото е било възможно да се изпълнят. Факт е и това, че
недоволен от управлението на Каркасонската епархия, Сониер рекламирал богослуженията в различни
списания. И, разбира се, имало доброволни дарения на църквата и други подобни.
Според документацията на епископалния съд в Каркасон от 1911 г. в случая със Сониер се оказало,
че вместо да отклонява молби за служби и литургии, той прехвърлял тях и парите на колеги от други
църкви, които нямали такъв късмет в приходите. Доколко е вярно това, не може да се докаже или обори, но
е очевидно, че за да натрупа такова състояние, та да поеме възстановителните работи и строежите в Рен
Льошато, за десет години Сониер трябва да е получил пари за около 1,4 милиона служби.
Дебатите по въпроса започнали със съдебните заседания през 1911 г. и продължават и до днес,
почти век по-късно. Изглежда обаче, те се подклаждат от някаква друга интрига. След като обвинил Сониер
в търговия, епископът на Каркасон го отстранил от длъжност, но свещеникът лесно накарал Ватикана да
отмени това решение и да го възстанови на старото му място. На пръв поглед Сониер не бил важна
личност, но очевидно е имал достатъчно влияние на най-високо ниво, за да отмени решението на
епископския съд.
В шеста глава стана въпрос колко бързо била опразнена тамплиерската “централа” и работилниците
в Безу през 1307 г. при вестта за преследванията, които френският крал Филип IV започнал срещу ордена.
Тъй като очакваното тамплиерско съкровище така и не било открито в Безу, висшите служители на
Ватикана отдавна подозирали, че рицарите може да са го заровили близо до Рен Льошато. Тази теория
добила сила през 1786 г., когато архивните документи от Безу, Русийон и други тамплиерски прецептории
били събрани и прегледани от новоучредената командория в Каркасон. Този орден бил създаден от д-р
Бенджамин Франклин, който по онова време бил посланик на Съединените щати във Франция. Той
постигнал този пост, след като в продължение на десет години бил таен агент от Комитета за тайна
кореспонденция на Томас Джеферсън. Именно през този период, след 1776 г., Франклин основал групата,
която накрая била регистрирана като Командорията в Каркасон.
По онова време от Ватикана вече наблюдавали събитията в Лангедок и когато до Рим достигнала
вестта, че Сониер е открил нещо интересно по време на ремонтите, кардиналите били силно заинтригувани.
Първоначалните находки на Сониер в църквата били два документа с генеалогии, датиращи съответно от
1244 и 1644 г., но не е сигурно дали някога е откривал нещо друго. Кардиналите надлижно се сдобили с
тези документи и насочили значителни суми пари към Сониер, за да насърчат работата му. Накарали
местния си емисар, абат Анри Буде от близкото село Рен ле Бен, да го наблюдава стриктно. Той отговарял
за предаването на ватиканските пари на Сониер на големи, редовни порции за дълъг период от време.
Кардиналите може би са се надявали, че е възможно да се открие Свещения кивот. Все пак във Франция за
него не се било чувало нищо от 600 г.
КОМАНДОРИЯТА И РЕВОЛЮЦИЯТА
Практически висшите служиели на Ватикана изобщо не е трябвало да се тревожат от
възстановената тамплиерска командория в Каркасон. Тя нямала нищо общо с каквото и да било материално
съкровище, а представлявала политическо сдружение, което преди официалното си регистриране било
свързано с войната за независимост в Америка.
Преди посещението си във Франция Бенджамин Франклин станал член на научно-философското
кралско общество в Лондон. Макар да се намирало под контрола на Хановер, едно разклонение на това
общество (първоначално разрешено с харта от крал Чарлз II през 1662 г.) все още действало като
розенкройцерско братство, което имало тесни връзки с династията на Стюартите. През 1776 г., когато
Франклин дошъл във Франция, династията била оглавявана от Чарлз Едуард Стюарт (“принц Чарли
Хубавеца”), чийто дядо, кралят на скотите, Джеймс VII (кралят на Англия Джеймс II), през 1688 г. бил