от Стария завет (рисувани под надзора на Йожен Дьолакроа) в Параклиса на светите ангели. Има един
прекрасен орган от 1781 г., а една 4,5-милиметрова линия от мед, инкрустирана в мраморния под на
мястото на хора, бележи нулевия меридиан, Линията на розата в Париж. Предполага се, че политическото
движение от ХVII в. “Обществото Сен Сакреман” (на което строителя на “Св. Сюлпис” Жан-Жак Олие бил
член) е служело като параван на Братството от Сион, въпреки че не съществуват доказателства дори за най-
далечна връзка между двете общности. След като Луи ХIV разпуснал “Обществото Сен Сакреман”,
документацията му била скрита, вероятно в Сен Сюлпис, а това придавало загадъчност на тайните
общества, която очевидно допаднала на Плантар.
ИСТИНСКИЯТ ОРДЕН
Като оставя настрана погрешното схващане за съвременното Братство от Сион, рицарското
братство, за което очевидно говори Дан Браун в “Шифърът на Леонардо”, е основано през 1099 г. от
Годфрид дьо Буйон. Той бил крал на Иерусалим и Защитник на Свещената гробница след Първия
кръстоносен поход. Основаният от него орден се наричал “Орден на Сионската света Богородица” и макар
изобщо да не ставало дума за Мария Магдалина, впоследствие започнали да го свързват с нея.
Първоначално орденът се помещавал в новото абатство на хълма Сион на Годфроа, близо до
Иерусалим. Някъде от 1118 г. се обединил с Ордена на рицарите от Соломоновия храм, а през 1552 г. вече
действали във Франция по силата на Орлеанската харта на Луи VII. Междувременно в Иерусалим
съществуващият Орден на света Богородица бил използван като клон, който да привлича мюсюлмани и
евреи към християнския орден на тамплиерите.
По-късно същия век, през 1188 г., впоследствие на вътрешни спорове се стигнало до схизма и
френският Орден на света Богородица потърсил независимост от тамплиерите. С този акт обаче той
престанал да бъде орденът, признат с кралска харта. Така се превърнал в приорат (клон) и вече не се
ползвал с привилегията да има суверен велик магистър. Станал известен под името Приорат “Сионската
света Богородица”, а главните фигурив него били наричани Nautonniers (кормчии).
В действителност Приоратът поддържал връзките си с френските тамплиери и постепенно се
превърнал в нещо като академия. Неговите членове се интересували живо от естествени науки и алхимия.
Особено ги занимавали моноатомното злато и химията на Ормус . Това имало връзка с някои документи,
които тамплиерите били донесли от Иерусалим, а тези документи станали причината за построяването на
базата им в Безу.
Следователно не е изненадващо, че хора като Никола Фламел, Леонардо да Винчи, Робърт Бойл и
сър Исак Нютон, а също и алхимичният наставник на Кралското дружество от ХVII в. Ириней Филалет, са
имали взимане-даване с въпросното езотерично братство. Именно последният написал трактата
“Разкритите тайни” за естеството на философския камък и вълшебният бял златен прах.
Факт е, че в онзи ранен период от създаването на Кралското общество Приоратът “Света
Богородица” отново променил посоката, което довело до друг разкол. Очевидно причината за това се крие
във факта, че първоначалното братство било замесено в политическите дела на Франция и работело
съвместно с Академи Франсез, която била в научна надпревара с Кралското общество на Бойл и Нютон в
Англия. Наложило се Чарлз Ратклиф от Дъруънтуотър, благородник от Стюартите във Франция, да крепи
нещата в Приората. След това дошла Американската революция и намесата на Бенджамин Франклин в
Каркасон по времето, когато кормчия на Приората бил якобинтският ратник Шарл, херцог на Лотарингия.
Връзката на Приората със Стюартите и американската политика на този етап добила първостепенно
значение, но следващият кормчия, Максимилиан Лотарингски, не се интересувал от политика и наука – той
бил покловител на изкуствата, най-вече на музиката и литературата. И така от този момент нататък хора
като Шарл Нодие, Виктор Юго, Клод Дебюси и Жан Кокто поели кормилото на Приората, а след Първата
световна война той потънал в неизвестност.
Междувременно в началото на разкола, когато Приоратът бил ръководен от Робърт Бойл, научният
клон на институцията преминал под крилото на Великия магистър, заточения в двореца Сен Жермен
шотландски крал Джеймс VII. С оглед на това, че отново бил предвождан от суверен, клонът бил осветен
като кралски орден (вместо да е само приорат) под името Орден на царството на Сион. Ежедневните му