дела вече се управлявали не от кормчии, а от назначавани от краля регенти.
Джордж Кийт, графМаришал на Шотландия (1692-1778), бил регент, докато не прехвърлил
службата на Сеньоле дьо Колбер Трей, епископ на Роде (по-малкия син на лорк Касълхил). По-късно регент
станал сър Робърт Стрейндж, а през 1848 г. – лорд Елфинстоун. В един по-нататъшен момент Бъртрам,
петия граф на Абшърнъм (1840-1913), станал регент на Великия магистър, а през 1908 г. бил наследен от
Мелвил Хенри Масю, маркиз на Рювини и Реньовал, който написал “Родословна книга на якобитите” и
“Регистър на кралското родословие в Британия”. След това, по силата на британския мандат в Обществото
на нациите през 1919 г., организацията се сляла с Ордена на Сангреала в Европа.
Както е записано в регистъра от 1921 г. на “Родословна книга на якобитите”, Орденът на Сангреала
(Независимия орден на свещения Граал) е орден на династията на Стюартите. Днес двата обединени ордена
се намират в протекторията на Благородния орден на рицарите на Сен Жермен, учреден от крал Джеймс VII
(II) Стюарт през 1692 г.
Какво общо има тази история от 1099 г. с частната организация Братството от Сион, регистрирана
през 1956 г. във Франция? Абсолютно нищо. Какво общо има със заговора за възстановяване на
меровингската монархия във Франция, както често се предполага? Отново нищо. Какво общо имат всички
тези неща с преклонението пред една богиня, както се опитва да внуши “Шифърът на Леонардо”? Съвсем
нищо. А с Мария Магдалина? Също нищо – поне на пръв поглед. Но се предполага, предвид преследването
на тамплиерите през 1307 г., че заветът на Магдалина е бил възприет изцяло от Ордена на Сионската света
Богородица във Франция, така че информацията от “Шифърът на Леонардо” е отчасти вярна. Само дето
тази връзка днес вече не съществува, както не съществува организацията, след като през 1780 г.
Максимилиан Лотарингски я повел към задънена улица.
БОГ И МАГДАЛИНА
Сравнително наскоро имаше две големи изложби, посветени на Мария Магдалина. Първата се
състоя във Флорентинският изложбен център през 1986 г. и беше озаглавена “Магдалина между светостта и
греха – една забулена и опетнена личност”. Скоро след това, през 1988 г., бе организирана “Мария
Магдалина – изкусителка на желанието” в музея на Петрарка във Воклуз дьо Фонтен. Втората изложба
извади на преден план връзката на Мария с френската кралска династия, особено по отношение на
необикновената военна кампания на Жана д’Арк през ХV в.
Човекът зад тази кампания е един от най-удивителните фигури в историята – крал, чийто живот
прилича на историите на хората, посветили себе си на Граала. Става дума за графа на Прованс, херцог на
Анжу и крал на Неапол, а освен това хецог на Калабрия и Лотарингия, граф на Бар и Гиз и титулован крал
на Унгария, Сицилия, Арагон, Валенсия, Майорка, Сардиния и Иерусалим. Бил е прочут художник,
писател, законодател, музикант, архитект, лингвист, агроном и рицар-шампион на арената. И освен всичко
– дал на Христофор Колумб поръчка за първия му кораб.
Подобно впечатляващо досие би било съвсем подходящо за всеки романтичен герой, но това не е
образ от страниците на митичен роман. Става дума за крал Рене Анжуйски (р. 1408), велик магистър на
Ордена на полумесеца. Сестра му Мария е била омъжена за френския крал Шарл VI, а дъщеря му Маргарет
– за английския крал Хенри VI.
Рене Анжуйски въвел известният Лотарингски кръст, който станал символ на свободна Франция и
емблема на Френската съпротива през Втората световна война. Той е автор и илюстратор на “наръчник за
съвършената организация на турнири” и “Битки и правилник за рицарството и управлението на
принцовете”. Превод на последната творба, известна като ръкописа от Рослин-Хей, се пази в библиотеката
на лорд Уилям синклер в построения през ХV век Рослински параклис в близост до Единбург, Шотландия,
и е най-старият писмен паметник на шотландската проза. Книгата е с дъбови, подвързани с кожа, корици,
като на предната има надпис “Jhesus-Maria-Johannes” (“Исус-Мария-Иоан”) – същият като на зидарията в
абатството Мелроуз в Шотландия.
Заедно с Мария Магдалина св. Иоан Богослов (автор на Откровението) е бил много почитан от Рене
и привържениците на Граала в средите на албигойците. За Иоан се знае, че е бил покровител на “виното на
Божия гняв” и в живописта често е рисуван с чаша, в която има змей. Това е намек за Откровение 14:10 и