чашата на Божия гняв. Говори се, че Иоан е пил от същата тази чаша, но поради неговата божественост не
му е станало нищо. Ръкописът от Рослин символично изобразява св. Иоан с гностическия змей на
мъдростта и една фестонирана емблема на Граала.
Художествената кариера на Рене Анжуйски го среща с бележити личности от ранния Ренесанс, като
Ян ван Ейк, Фра Анджелико, Филипо Липи и Паоло Учело. Той е работил върху множество олтарни
картини, включително известния триптих в катедралата в Екс, в който има работи и на Никола Фроман.
Сред колегите на Рене са големите управнически династии на Италия – фамилиите Сфорца и Медичи, - а
живописната му творба “Мария Магдалина проповядва на краля и кралицата на Марсилия” е в музея
“Клюни” в Париж.
Така че крал Рене е липсващата брънка към мистерията на Ян ван Ейк от двойният портрет в
Националната галерия в Париж с явните внушения за Магдалина. Ян и Рене са били не просто сътрудници,
а приятели с общи интереси и познати. Именно Ян ван Ейк го е научил да рисува. Художникът-
доминиканец Фра Анджелико е друга фигура от техния кръг. Той е човекът, който поставя трите червени
кръста в своята фреска "Не се допирай до мене" и включва Мария Магдалина в картината си "Тайната
вечеря”.
Заедно със своята кралица, Рене поставил началото на поклонническата традиция и наредил горната
кост от дясната ръка на Мария Магдалина да бъде поставена в кутията от позлатено сребро, в която я
показват и днес. Рене проектирал и направил тази кутия през 1473 г., преди откриването на новата базилика
в Сен Максимен ла Сен Бом, и с оглед на тази информация сега може да се даде отговор на въпроса кой е
съхранявал мощите на Мария след срива на френския Орден на тамплиерите през 1307 г. до края на ХV в.,
когато е осветена и открита въпросната базилика.
През 1307 г. като кормчия на Ордена на Сионската света Богородица е вписан Едуар дьо Бар, като
чичо му, графът на Бар, е посочен като негов заместник. Сестрата на Едуар Жана дьо Бар, впоследствие
заема поста до 1351 г. Две поколения по-късно (след период на въвличане на Синклер посредством брак)
кормчийството поема кардинал Луи дьо Бар, а очевидно заместник му е френският химик Никола Фламел.
Сетне, от 1428 г., кормчия става Рене, граф на Анжу и Бар. През 1480 г. мястото се заема от дъщеря му
Йоланда, а след нея са посочени Сандро Филипепи (Ботичели) и Леонардо да Винчи. Ботичели бил ученик
на приятеля на Рене, художника Филипо Липи, а и бил работил със златаря-художник Андрея дел Верокио,
наставника на Леонардо. Общ покровител на всичките била флорентинската династия на Медичите.
През целият този период родът на Рене Анжуйски вземал активно участие в дейностите на
Приората и тъй като от 1473 г. Рене имал достъп до мощите на Магдалина, може да се предположи, че
тяхното съхранение от 1307 г. до откриването на базиликата в Сен Максимен е било поверено от
тамплиерите на Ордена на Сионската света Богородица. И наистина Богородица от Сион очевидно е самата
Мария Магдалина – същата, която Леонардо нарисувал в своята картина “Девата на скалите”, докато
приятелят му Ботичели бил кормчия на ордена. Именно Ботичели поставил разчупен зрял нар в ръката на
Исус, като символ на плодовитостта на неговия род, и нарисувал шедьовъра с мидената черупка, алегория
за Мария Яковова, впоследствие станала известна като “Раждането на Венера”.
През този период от историята на Приората Рене Анжуйски се посветил изцяло на наследството на
Мария Магдалина и Светите Марии от морето. Той проектир и построил в Тараскон църква за мощите на
св. Марта, а в Рьокюле – близо до Анжер, основал отшелническото убежище-храм Магдалина от Сен
Бомет. Крал Рене не само почитал и рисувал Мария Магдалина, но станал главен благотворител на
поклонническата традиция в Прованс и кръстил на нея една от дъщерите си. Поставил началото на
популярните Витанийски фестивали в Марсилия, Тараскон и Екс и бил председател на празненствата
послучай деня на св. Мария.
Сред най-близките съратници на Рене били неустрашимата Орлеанска дева, Жана д’Арк. Родена е
през 1412 г. като дъщеря на един фермер от Домреми, херцогство Бар. На следващата година Хенри V става
крал на Англия – когото собствените му благородници описват като студен и безсърдечен подпалвач на
войни, макар че по-късно историческата пропаганда му надява мантията на герой и патриот. По времето,