когато се възкачва на престола, войната на Плантагенет срещу Франция вече стихва, но Хенри решава да
поднови претенциите на своя предшественик Едуард III за френския престол. Аргументирал се, че майката
на Едуард (един век преди това) е дъщеря на крал Филип IV – мъжа, който през 1307 г. преследвал
рицарите тамплиери.
Хенри V с 2000 войници и 6000 стрелци помел Нормандия и Руан и през 1415 г. победил
французите при Агинкур. Впоследствие по силата на Договора от Троа бил провъзгласен за регент на
Франция. С помощта на невероятната кралица Изабо Хенри се оженил за дъщерята на френския крал –
Катрин дьо Валоа, след което се заел да свали от престола нейният брат, дофина, който бил женен за
сестрата на Рене Анжуйски – Мари. Но две години по-късно починал, френският крал Шарл VI също.
В Англия наследник на трона бил невръстният син на Хенри, чиито чичовци – херцозите на Бедфор
и Глостър – станали сюзерени на Франция. Французите били крайно притеснени за бъдещето, което се
разкривало пред тях, но през 1429 г. в крепостта Ванкульор, близо до Домреми, се появила Жана д’Арк,
която заявила, че светците са и наредили да обсади англичаните при Орлеан.
Седемнадесетгодишната Жана отпътувала към кралския двор на Шато дьо Мильо в Шинон заедно с
шурея на дофина, Рене Анжуйски. Когато стигнала в Шинон на Лоара, тя обявила божествената си мисия –
да спаси Франция от нашествениците. Отначало дворът не откликвал на бойните и амбиции, но тя си
спечелила подкрепата на Йоланда Арагонска, тъща на дофина и майка на Рене Анжуйски. Тогава на Жана
било поверено командването на повече от 7000 мъже, включително престижната шотландска кралска
гвардия Жандарм Екосе и най-изтъкнатите командири по онова време. Рамо до рамо с Рене Анжуйски, тя
успяла да разбие блокадата на Орлеан и да победи английския гарнизон. След няколко седмици долината
на Лоара отново била френска земя.
На 17 юли 1449 г. дофинът Шарл бил коронясан в Реймската катедрала от архиепископ Рено от
Шартр. На това светло събитие до него стояла храбрата овчарка от Лотарингия с прословутото си знаме.
Описано подробно в документацията на последвалия процес срещу нея и нарисувано от шотландеца
Хамиш Пауър, то носело надписа Jhesus Maria, също като камъка “Исус Мария” в Гластанбърийския
параклис.
По-малко от година след успеха и Орлеанската дева била заловена, докато обсаждала Париж, и
херцогът на Бедфорд уредил да бъде съдена от Пиер Кошон, епископ на Бове, който я осъдил на доживотен
затвор на хляб и вода. Когато Жана не позволила на пазачите си да я изнасилят, епископът я обявил за
неблагодарна вещица и без да я съдят повече, я изгорили жива на стария пазарен площад в Руан на 30 май
1431 г.
Когато започнала орлеанския поход, Жана избрала своя главнокомандващ с думите: “Дайте ми
херцог Рене дьо Бар”. А на него казала: “Тук няма друг, на когото да знам, че мога да имам пълно доверие..
Ще прекосим Франция заедно”, и през следващите месеци били буквално неразделни.
Макар че днес се помни с чудесно илюстрирания си ръкопис за Рицаря на любовта, репутацията на
Рене Анжуйски пострадала от същото, което довело до края на неговата любима Жана. Тя била
дискредитирана от силното френско духовенство и като последица от това Рене станал жертва на
литературна инквизиция. Църквата го смятала за въплъщение на всичко, което ненавиждала, т. е.
традицията на Граала. Въпреки всичката си слава и положение Рене бил повече или по-малко заличен от
академичните архиви и днес е рядко споменаван в класинте стаи. Най-голямата ирония в това е, че чек през
1920 г. Църквата преразглежда делото на Жана д’Арк и най-лицемерно не само и дава опрощение, но дори
я канонизира!
Подобно на Мария Магдалина преди това, крал Рене Анжуйски умира в Екс ан Прованс на 10 юли
1480 г. Кралицата поставя украшението, символ на суверенната власт, на врата му в ковчега, защото макар
да имал дъщери, не оставил законен наследник на династията си. Най-голямата му дъщеря – Йоланда,
известно време носила титлите му, но след това ги отстъпила на френския крал Луи ХI, предявил
претенции към тях.
Сред личното наследство, което Рене оставил на жена си, имало диамантени и рубинени огърлици,
сребърни ковчежета и големи златни купи, инкрустирани със скъпоценни камъни. Но най-ценна за нея била
една проста чаша от прозрачен кварц, на която Рене бил издълбал следния надпис: