Който пие бавно,
Ще види Бог.
Който пие на един дъх,
Ще види Бог и Магдалина.
Онова, което се подразбира от горните думи, е, че отделните и несвързани помежду си аспекти на
познанието са достатъчни, за да представят образа на Исус какъвто го представя конвенционалната
доктрина. Но когато светите писания се възприемат цялостно, Мария Магдалина се появява като
равноправен елемент в картината.
Именно на Рене Анжуйски принадлежи твърдението, че независимо от алабастрона и нарда самата
Мария Магдалина, покровителката на Прованс, е свещеното миро, на което е наречена Ла Сент Бом.
Нейното миро във физически план се проявява в династичното наследство, деспосините, а в духовен план –
в истинската същност на Сангреала, несекващата светлина на свещения съсъд. Рене бил убеден, че пътят
към това просветление наистина е в търсенето на свещения Граал и че тайната на това постижение
представлява вечното наследство на Мария Магдалина.
******************************************
ПРИЛОЖЕНИЯ
І
СИН БОЖИ – СИН ЧОВЕШКИ
Как се съгласува тленният Исус (синът на Мария и Иосиф) с концепцията на Християнската църква
за Сина Божи? Само евангелията от Матей и Лука разказват за зачеването на Мария и раждането на Исус.
Марко и Иоан пренебрегват тези събития.
Макар да не се спира на Рождеството като такова, Иоан (7:42) отбелязва някои неща по отношение
на потеклото на Исус: “Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе, и от градеца
Витлеем, отдето беше Давид”. Освен това в Посланието на св. ап. Павел към римляните 1:3-4 се говори за
Исус Христос, “роден от плът от Давидовото семе и открил се за Син Божий.. по духа на освещението”. В
Марко 10:47 и Матей 22:42 Исус отново е наречен "син Давидов". В Деяния 2:30 Петър (говорейки за цар
Давид) казва за Исус, че е “от плода на чреслата му”.
Тези откъси, заедно с родословието по мъжка линия в Евангелията на Матей и Лука поясняват
категорично, че Исус е пряк потомък на цар Давид. Освен това св. Павел пише, че Исус “се открива” за Син
Божи, а в описанието на благата вест в Лука 1:35 по подобен начин се твърди, че “ще се нарече” Син Божи.
Произходът на Исус от Давид по бащина линия е подчертан още повече в Евреи 7:14, където личи
принадлежността му към свещеническия Орден на Мелхиседек. Още по времето на Мойсей и Аарон само
племето на левитите са имали рожденно право да бъдат свещеници на израилтяните. Племето на иудеите,
към което принадлежат Давид и неговата династия чак до Иосиф и Исус, са имали привилегията да
царуват, но не и да бъдат свещеници.
Пишейки това послание до евреите, св. Павел пояснява въпроса за новия свещенически статут на
Исус по следния начин: “Защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещеничество в неговото
коляно Мойсей нищо не е казвал” (Евреи 7:14). Точно преди това, в Евреи 7:12, се казва, че за да стане
възможно това отклонение от обичая, “по необходимост става нужда да се промени и законът”. Това не
означава, че Исус може да постъпва както реши, а само, че трябва законът да се промени поради произхода
на Исус от Иудовото Давидово коляно.
Това се потвърждава и в Псалма на коронацията, който се отнася за трона Давидов - “Ще възвестя
определението: Господ ми каза: Син мой си Ти; Аз днес Те родих” (Псалми 2:7). За същия този псалм се
намеква и когато Иоан кръщава Исус в река Иордан. И в Матей 3:17, и в Марко 1:11, и в Лука 3:22 се казва,
че в този момент се чул глас небесен: “Ти си Моят Син възлюбен”.
Когато го питат дали е Син Божи, Исус обикновено отбягва отговора. В Матей 26:63-64, когато
първосвещеникът му задава въпроса дали наистина е Син Божи, той отговаря: “Ти рече” – с което намеква,
че самият той не казва такова нещо. В Лука 22:70 отговаря по подобен начин: “И те всички рекоха: и тъй,
ти ли си Син Божий? Той им отговори: Вие казвате, че съм Аз”. В други случаи пък отвръща, че е “Син
Човечески” (както е в Матей 26:63-64).
Освен от препратката към Давидовия псалм, потвърждението, че Исус е Син Божи, се основава на
неща, които другите казват за него. Например Иоан в 20:31 заявява: “А това е написано, за да повярвате, че
Иисус е Помазаника, Божия Син”. В Деяния 9:20 Павел проповядва неща в същия дух. Общо четиридесет и