изразът “син на бащата” би включвал думите bar (син) и abba (баща) – така че Тадей би трябвало да е
описан като Bar-abba, а един мъж на име Варава е тясно свързан с възможността Пилат Понтийски да
помилва Исус.
Варава е описан в Матей 27:16 като “прочут затворник”; в Марко 15:7 – като “извършил убийство във
време на бунт”; в Лука 23:19 – като човек, “хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство”; а в
Иоан 18:40 – като “разбойник”. Описанието на Иоан е доста неясно, защото дребните разбойници
обикновено не били осъждани на разпъване. Все пак английският превод не покрива добре оригиналното
гръцко значение, защото lestes означава не толкова “разбойник”, колкото “човек, обявен извън закона”.
Разказът на Марко посочва доста по-конкретно ролята на Варава във въстанието.
Очевидно става дума за това, че когато тримата затворници Симон, Тадей и Исус били доведени при
Пилат, в делата на Симон и Тадей тий не намерил нищо неясно – те били известни зилоти и били осъдени
заради бунта. За Пилат обаче било много трудно да открие някакви доказателства срещу Исус. Последният
бил задържан само защото иудейската общност го предала на ластите заедно с другите двама, за да бъде
осъден. Пилат поискал от иудейските старейшини да му дадат поне някакъв претекст: “В какво обвинявате
този човек?” Ала не получил задоволителен отговор, затова им предложил: “Вземете го и го съдете според
вашия закон”, на което старейшините очевидно излезли с фалшивото оправдание: “нам не е позволено да
убием никого”.
Така че Пилат се обърнал към самия Исус: “Ти ли си Иудейският цар?”, на което Исус отговорил: “От
себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?” Объркан, Пилат настоял: “Твоят народ и
първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?” Разпитът продължил в този дух, докато накрая
Пилат излязал при иудеите и им казал: “Аз не намирам никаква вина у Него” (Иоан 18:33-38).
В този момент на сцената се появил Ирод Антипа от Галилея (Лука 23:7-12). Той не бил в приятелски
отношения със свещениците и решил да освободи Исус, за да провокира своя племенник цар Ирод Агрипа.
Затова се уговорил с Пилат да направи така, че Исус да бъде освободен. По този начин сделката между
предателя на Исус Иуда Искариотски и свещениците била отменена от новото споразумение между Ирод и
римския управител. От този момент нататък Иуда загубил всякакъв шанс да получи опрощение за
зилотската си дейност и дните му били преброени. Съгасно новото споразумение Пилат казал на
иудейските старейшини:
Доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; но, ето, аз изследвах пред вас, и не
намерих и Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото го обвинявате; Но нито Ирод
намери; понеже го пратих и при него; и, ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;
и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна” (Лука 23:14-16).
Ако членовете на Синедриона са изчакали да свърши Пасхата, са можели съвсем законно да възбудят
свой процес срещу Исус. Ала те умишлено прехвърлили отговорността върху Пилат; защото знаели, че не
разполагат с истински обвинения. Определено не са очаквали, че Пилат ще прояви чувство за
справедливост, нито са можели да предвидят намесата на Ирод Антипа. Но междувременно Пилат
допуснал грешка. В опита си да оправдае решението си да пусне Исус, като го представи за помилване
послучай Пасха, той дал възможност на иудеите да изберат: “Исус или Варава?” При тези му думи “целия
народ закрещя: Премахни Тогова, а пусни ни Варава” (Лука 23:18).
Пилат се опитал да настоява в полза на Исус, но иудеите викали: “Разпни го!” Пилат отново ги
попитал: “Та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт”. Само че вече се бил
поставил в неизгодно положение и за да спази недалновидно поетия ангажимент, той освободил Варава
(Тадей). Римските войници сложили трънен венец на главата на Исус и му навлекли морава дреха. Пилат го
предал на свещениците с думите: “Ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у него никаква
вина” (Иоан 19:4).
На този етап нещата се развивали чудесно за иудейските свещеници и планът им почти бил успял.
Възрастният Тадей бил пуснат на свобода, но Симон Зилота и Исус останали в ареста, заедно с Иуда
Искариотски.
*****
Трите кръста били издигнати надлежно на Лобното място (Голгота), за да бъдат разпнати на тях