някакво място, където се изгарят телата на жертвените животни. Тази бележка е особено важна, тъй като
подобни места са били смятани за нечисти. Според Второзаконие 23:10-14 “вън от стана” са местата,
отделяни за сметища, помийни ями и отходни места, които били и физически, и ритуално нечисти. Освен
това “вън от градските порти” включвало и някои други места, включително гробища. При това свитъците
от Мъртво море дават ясно да се разбере, че се е смятало за осквернение да се ходи върху мъртъвци, затова
гробищата са били обозначавани със знака на черепа. От това естествено следва, че “лобното място”
(Голгота) е гробищна градина с ограничен достъп, в която имало празен гроб, притежание на Иосиф
Ариматейски.
Друго сведение може да се почерпи от Откровение 11:8, където е казано, че Исус е бил разпнат в
“големия град, който духовно се нарича Содом и Египет”. С положителност става дума за някое гробище
като Кумран, който в Терапевтата наричали Египет и географски бил свързан със старозаветното средище
Содом.
Както беше обяснено в единадесета глава, Иосиф Ариматейски (патриархалният Йосиф ha Rama
Theo) е родния брат на Исус Яков. Следователно няма нищо странно, че Исус е бил погребан в гробница,
принадлежаща на царския му род.
След 1947 г., когато са открити свитъците от Мъртво море, разкопките в Кумран продължават и доста
време през 50-те години. През този период са направени важни находки в множество пещери. Археолозите
откриват пещера, която има две помещения и два отделни изхода, доста далече един от друг. Достъпът до
главното помещение ставал през дупка в пътеката, която минавала отгоре, докато в съседната кухина се
влизало отстрани. От горния отвор били построени стъпала надолу към помещението, а за да не влиза вода
през отвора, когато вали, го закривали с голям камък. Според Медния свитък тази гробница била
използвана като съкровищница и затова я наричали Пещерата на богаташа. Това била гробницата на
царския престолонаследник и била разположена точно срещу друга една пещера, която носела името “Лоно
Авраамово”.
*****
Пророчеството, че Спасителят ще лезе в Иерусалим, яздейки магаре, не е единственото прорицания
по отношение на Месията в старозаветната книга на Захария. Има още две (Захария 12:10 и 13:6) – че Той
ще бъде прободен и ще скърбят за него, и че ще има белези, оставени от ония, които го обичат. Исус е
знаел, че ако бъде разпнат, ще отговаря на всички тези условия. Както се казва в Иоан 19:36, “Защото това
стана, за да се сбъдне Писанието”.
Разпъването било едновременно наказание и екзекуция: смъртта била предшествана от
неколкодневни мъки. Първо протегнатите настрани ръце на жертвата били връзвани за хоризонталната
греда на кръста, който след това се изправял. Понякога заковавали ръцете с пирони, но без връзване нямало
да се получи нищо. Ако увиснел с цялата си тежест на ръцете, човек умирал бързо от задушаване, понеже
дробовете му се притискали. За да удължат агонията, екзекуторите облекчавали натиска върху дробовете,
като фиксирали краката на жертвата за вертикалната греда. С тази допълнителна опора човек можел да
преживее много дни, вероятно дори седмица или повече. След известно време, за да освободят кръстовете,
понякога палачите трошали краката на жертвите, с което ускорявали смъртта.
В онзи петък, съответстващ на 20 март 33 г., нямало причина тримата разпнати да умрат същия ден.
Въпреки това на Исус дали малко оцет и след като го вкусил, той “предал дух” (Иоан 19:30). Скоро след
това един центурион промушил ребрата на Исус с върха на копието си и понеже той прокървил (“изтече
кръв и вода”), приели това за доказателство, че е мъртъв (Иоан 19:34). В действителност именно кървенето
сочи, че тялото е живо, а не мъртво; след смъртта прободните рани не кървят. На този ета Иуда и
Киринееца били все още живи, затова им строшили краката.
В евангелията не се казва кой точно е подал оцет на Исус, но в Иоан 19:29 се споменава, че съдът е
бил приготвен предварително. Преди това се уточнява, че течността била “оцет, смесен с жлъчка” (Матей
27:34) – т. е. вкиснато вино, премесено със змийска отрова. В зависимост от пропорциите подобна смес
може да предизвика изпадане в безсъзнание и дори смърт. В този случай обаче отровата е била подадена на
Исус не с чаша, а с гъба, закрепена на тръстика, та да се измери точното количество. Човекът, който му я е