подал, вероятно е бил Симон Зилота, който е трябвало да бъде на единия от кръстовете.
Междувременно Иосиф Ариматейски реговарял с Пилат да вземе трупа на Исус преди съботата и да
го положи в своята гробница, съгласно правилото във Второзаконие 21:22-23, потвърдено и от Кумранския
храмов свитък: “Ако някой извърши престъпление, достойно за смърт, и бъде умъртвен, и ти го обесиш на
дърво, тялото му не бива да пренощува на дървото, а го погреби в същия ден”.
Следователно Пилат е разрешил да се промени процедурата от обесване (което при римляните се е
изразявало в разпъване на кръст) в еврейския обичай престъпниците да се погребват живи. После се е
върнал в Иерусалим, оставяйки всочко в ръцете на Иосиф. (Може би е важно, че в Деяния 5:30, 10:39 и
13:29 за мъките на Исус се казва само, че е бил “повесен на дърво”).
Исус не давал признаци на живот, краката на Иуда и Киринееца били строшени. Трите жертви били
свалени, след като висели на кръстовете по-малко от половин ден. Не се споменава, че са били мъртви,
говори се само за свалянето на “телата” им – което може да означава и живи тела, и трупове.
*****
Следващия ден бил събота и в евангелията не се казва почти нищо за него. Само в Матей 27:62-66
се споменава за разговора между Пилат и иудейските старейшини в Иерусалим, след което Пилат наредил
двама войници да пазят гробницата на Исус. Ако не се смята това, и четирите евангелия продължават
разказите си от неделната сутрин. И все пак, ако някой ден е бил важен за хода на събитията, то това е била
съботата – същата събота, за която е казано толкова малко. То зи ден за почивка и молитви бил ключов за
всичко, което станало след това – свещен ден, когато е абсолютно забранено да се работи.
Очевидно Киринееца и Иуда Искариотски били положени в съседното помещение на гробницата, а
тялото на Исус – в главното. Вътре, в двойната кухина, Симон Зилота вече бил заел позиция, с лампи и
всичко необходимо за операцията. (Интересното е, че през 50-те години на миналия век, заедно с
останалите вещи, в гробницата е открита и лампа).
Сетне, според Иоан 19:39, пристигнал Никодим, който носел със себе си “около сто литри смес от
смирна и алой”. Екстрактът от смирна е седактивно средство, често използвано в съвременната медицинска
практика. Сокът от алое пък според съвременната медицинска фармакопея е силно и бързодействащо
очистително – точно каквото е било нужно на Симон, за да изчисти отровата от тялото на Исус.
Много е важно, че денят след разпъването е бил събота. Всъщност изборът на момента за цялата
операция по “възкресяването” на Исус (т. е. отмяната на отлъчването – “смъртната присъда”) зависел от
точния час, в който се считало, че започва съботата.
В онези дни нямало фиксирани понятия за часове и минути. Документирането и измерването на
времето било едно от основните задължения на левитите, които следели часовете по сенките в
предварително оразмерени участъци. Освен това още от VI в. пр. Хр. вече имали слънчевия часовник. И все
пак нито резките на земята, нито слънчевия часовник вършели работа, когато нямало сенки. Затова имало
дванадесет “дневни” (по видело) и дванадесет “нощни” часа (по тъмно). Последните се измервали с
молитвите на левитите (подобно на каноничните служби, наречени часове, в Католическата църква днес).
Всъщност богослуженията – които се извършват призори, по пладне и по залез-слънце – са заимствани от
практиката на ранните левити-ангели. Проблемът обаче бил, че дните и нощите ставали по-дълги или по-
къси, та се налагали някои нагаждания, за да не се застъпват часовете.
Точно в петъка на Разпятието трябвало да се направи преместване от три часа напред и поради това
между разказите на Марко и Иоан се забелязват очевидни несъответствия. В Марко 15:25 се казва, че Исус
бил разпнат в третия час, а в Иоан 19:14-16 – около шестия час. Тази аномалия се получава, защото
Марковото евангелие се съобразява с елинското (слънчево), а на Иоан – с еврейското (лунно) измерване на
времето. Резултатът от тази промяна се предава от Марко в 15:33 по следния начин: “и като дойде шестия
час, настана тъмнина по цялата земя, и трая до деветия час”. Тези три часа тъмнина са били просто
символични; всъщност те са траяли само частица от секундата (както когато прекосяваме часовите зони
днес или когато преместваме часовника си с един час напред или назад). Така че в този случай краят на
петия час е бил последван веднага от деветия.