Ключът към загадката на Възкресението се крие именно в тези три липсващи часа (дневните часове,
които са станали нощни), защото новото начало на съботата е настъпвало три часа преди стария
дванадесети час – т. е. в стария девети час.
Самарянските “влъхви” на Симон Зилота пък измервали времето астрономически и не отчитали
официалната тричасова разлика. Това означавало, че и без да нарушава нито едно от правилата за забрана
на съботния труд, Симон е имал цели три часа да си свърши работата, въпреки че за другите вече бил
настъпил свещения ден за почивка. Това било времето, когато дали на Исус лекарството и се погрижили за
строшените пищяли на Киринееца. С Иуда Искориотски не се отнесли така милостиво, а просто го
хвърлили от една висока скала (както е казано косвено в Деяния 1:16-18). Когато споменава, че Иуда “отиде
да се обеси”, Матей (27:5) има предвид, че е подготвил сцената за краха си.
***************************************************************
ІІІ
ИСУС И ИНДИЯ
Първите свидетелства за Исус в Индия са публикувани през ХIХ век от руския учен Николай
Нотович. Смята се, че е получил тази информация от един ръкопис, който открил в тибетски будистки
манастир в Хемис. Но всъщност Нотович не е чел ръкописа, дори не го е виждал. Историята му била
разказана от един лама през 1887 г., докато той междувременно си водил бележки на руски. Ламата му
обяснил, че Хемиската биография на пророка Иса (когото оприличават на Исус) е преведена от оригинален
ръкопис на старинния език пали, който се говорел в Лхаса.
Оказва се, че в Лхаса съществували около 84 000 подобни биографични свитъци, понеже там имало
учебна манастирска школа и според един отдавнашен обичай всеки от учениците преписвал някоя от
биографиите и я отнасял в своя манастир. Именно така дошъл в Хемис документът за Иса. Проблемът бил,
че много от свитъците в Лхаса били на стари езици, непознати за външните ученици, и много добре се
знаело, че голяма част от ръкописите, които отнасяли със себе си, не били точни преводи на оригиналните.
Тъй като Нотович не е видял оригиналният свитък на пали в Лхаса, преводът от Хемис си остава с
неустановен произход. Известно е, че апостол Тома е проповядвал в Сирия, Персия и Индия и накрая
загинал, пронизан от копие в Милапор, близо до Мадрас. Така че наистина има някаква раннохристиянска
връзка, която пидава известна тежест на възможността Исус да е тръгнал по стъпките му.
Разказът на Нотович станал известен, когато проф. Фида Хаснен (бивш директор на отдел “Архиви,
археология, изследвания и музеи за Кашмир”) попаднал на дневника на мисионерите Маркс и Франке в
близкия будистки манастир в Лех. В него се споменава за Хемис и се разказва историята за Иса, такава,
както я е разправил Нотович. Книгата на проф. Хаснен по темата е озаглавена “Търсене на историческия
Исус – от апокрифни, будистки, ислямски и санскритски източници”.
Историята на Маркс и Франке е интересна сама по себе си. Те са християнски мисионери, посетили
Кашмир през 1894 г., за да изучават житията на местните пророци. Ала мисията им била по времето, когато
голяма част от Индия (извън владенията на принцовете) се намирала под контрола на викторианската
британска империя, която тогава била в разцвета си. Полагали се всевъзможни усилия за християнизиране
на местното хиндуистко и мюсюлманско население, а империята се мъчела да подкопае тези религии, като
правела опити да убеди индийците, че в миналото са били християни. Кралица Виктория (от германската
Хановерска династия) организирала това посредством мисионери от Германия.
Впоследствие Маркс и Франке открили разказа на Нотович за пророка Иса – будист от Тибет, който
се намирал в Кашмир по времето на Исус. По думите на двамата Нотович за пръв път чул за Иса от един
лама от Мулбек и това го накарало да посети Хемиския манастир, чийто лама му прочел историята на Иса
от превода на ученика.
Маркс и Франке решиил, че имената Иса и Исус са достатъчно сходни (тъй като Нотович ги бил
свързал с Хемиската история) и известили на Запад, че Иса и Исус са едно и също лице. Далай Лама обаче
се противопоставил яростно и тъй като кралица Виктория не искала да го гневи, темата за Иса била
изоставена. Но на практика един незначителен бутистки пророк не можел да свърши работа в стратегията
на империята. Всъщност им трябвала гробница (а не просто име), която да нарекат християнска.