Странното във всичко това било, че тази стратегия била в разрез с конвенционалната християнска
доктрина за Разпятието и Възкресението. Но по онова време кралица Виктория имала много по-голямо
влияние от папата в световен мащаб, така че никой не възразил.
След това в Спинагар Маркс и Франке открили стара гробница, посветена на Юза Асаф. Това име
също било сметнато за достатъчно сходно с Исусовото, а тъй като Юза бил мюсюлманин, а не будист,
Далай Лама нямал думата по въпроса. В Турция и Персия има традиционни истории за светеца Юза Асаф,
чиито чудеса и учения били сходни с тези на Исус, само дето мисионерите пропуснали да отбележат, че
през I в. не е имало мюсюлмани. Но местните кашмирци не били много силни в историята, затова било
обявено, че Исус и Юза Асаф са една и съща личност. Сетне под контрола на Британската империя
гробницата в Спинагар била провъзгласена за гробница на Исус и там започнали да се стичат поклонници.
По-късно друг викториански екип намерил в Кашмир планинска местност на име Мукам-и-Муса и
надлежно я обявил за гроба на Мойсей. По-късно, през 1898 г., същото било направено и с градчето Муре
на кашмирската граница, където на възвишението Пинди се намирал гробът на друг мюсюлмански пророк.
Името Муре наподобявало доста Мария, така че британското колониално правителство секвестирало
мястото с твърдението, че там е погребана майката на Исус.
От 1947 г., след възстановяване независимостта на Индия и основаването на мюсюлманската
държава Пакистан, пограничният район Кашмир си остава ябълката на раздора между хиндуисти и
мюсюлмани.
Понастоящем се смята, че в мюсюлманската крипта на Юза Асаф може да има още едно тяло,
погребано под Юза, който е живял през VI в., в постройката Роза Бал в Спинагар (“роза бал” – гробница на
пророк). След откриването на дневника на Маркс и Франке проф. Хаснен продължава проучванията си и
готви нова книга по темата.
***************************************************
ІV
СВЕТА ЕЛЕНА
През 1662 г. папа Григорий ХV основава Конгрегация за пропаганда на вярата. Целта на тази
кардиналска колегия е посредством преподаватели и одобрени историци да налага християнската догма
там, където се различава от традиционно приетите или документирани факти. Преди това информацията
относно произхода на императрица Елена винаги е била черпена от британските летописи.
Що се отнася до Британия, чак през 1776 г. английският историк Едуард Гибън лансира римската
измислица за раждането на Елена в книгата си “Залез и упадък на Римската империя”. През 1779 г. е
последвана от друг труд, в който той е принуден да се защитава, тъй като версията му за развитието на
ранното християнство става прицел на критики от страна на учените. Но Гибън бил приел католическата
вяра още през 1753 г., така че трябвало да представи Елена съгласно официалната доктрина.
Според него тя била родена в семейство на гостилничари в градчето Насий на Балканите. По-късно
бил принуден да признае, че го е измислил, но въпреки това по-късни автори на летописи и енциклопедии
угоднически възприемали първоначалното му твърдение.
Всички британски писмени паметници отпреди Гибън разказват, че принцеса Елена е родена и
израснала в Колчестър и е била известна с уменията си в областта на политическата администрация.
Нейният съпруг Констанций бил обявен за император на Йорк (Кайр Еврок). През 290 г. по молба на Елена
разширил Йоркската архиепископия и впоследствие бил погребан в Йорк. Чест на поклонението на Елена в
Светите земи през 326 г. в Колчестър била построена църквата “Света Елена на кръста”. Кръстът, украсен с
три сребърни коронки, представлява гербът на града.
От времето на Реформацията и особено след основаването на Конгрегацията за пропаганда Рим
подема дългосрочна програма за дезинформация в много аспекти на църковната история и това продължава
с нарастваща интензивност. На практика обаче ревизираният римски възглед за Елена е крайно неясен и
противоречив. Много църковни деятели държат на балканската теория, както е повторена от Гибън, други
твърдят, че е родена в Никомидия, трети смятат, че рожденното и място е Рим.
Съвсем отделно от британските летописи, римските и други европейски паметници също
споменават за британското и потекло. Сред тях са “Epistola” на германския писател от ХVI в. Меланктон,