който пише: “Елена несъмнено е британска принцеса”. Иезуитските хроники потвърждават британският и
произход. Книгата “Пътища на поклонниците в Рим” дава подробности за раждането на Константин в
Британия и заявява: “За католическа Британия е огромна чест да счита св. Елена и св. Константин за свои
чеда – понеже св. Елена е единствената дъщеря на крал Коилус”.
Римският документ, който е най-често посочван в подкрепа на антибританската версия, е един
ръкопис, писан в края на IV в. (след смъртта на Елена) от Амиен Марселин, от който оригиналната
информация за Елена е изчезнала. Въпреки това през ХVII в. отстрани е била прибавена фалшива бележка с
новоизмислените от Църквата данни, които дават на Гибън и останалите основание за подобни мнения.
В цялата тази бъркотия единствената личност, която Църквата и покорните и учени са предпочели
да пренебрегнат, е кардинал Бароний, ватиканският библиотекар, съставител на “Църковни анали” от 1601
г. В тази своя творба той категорично заявява: “Трябва да е луд онзи, който пред лицето на всички
исторически данни отказва да повярва, че Константин и майка му са британци, родени в Британия”.
**********************************************************
V
ТРИТЕ МАСИ НА ГРААЛА
Съгласно традицията “три маси са носели Граала – кръгла, квадратна и правоъгълна. Всичките имат
един и същи периметър, а числото на Трите е Две-Едно”.
Смята се, че трите маси са тези на крал Артур, от Крепостта на Граала и от Тайната вечеря.
Уточнението 2-1 обаче е пропорция, свойствена на Златното сечение и няма нищо общо с масите, които
използваме в ежедневието.
Златното сечение е геометрична прогресия, използвана от елинския математик Евклид през I в. пр.
Хр. На практика обаче тя е позната много по-отдавна, от времето на Платон. Златното сечение е било
архитектурна норма, а днес се използва в изобразителното изкуство, рамкирането и дизайна. Грубо
пропорцията е 5:8, но точното математическо съотношение е 0,618:1.
Златното сечение представлява разделение на пространството на производните от един основен
правоъгълник. Производните правоъгълници се образуват от квадрат и окръжност. Започваме с квадрат,
който е първият правоъгълник. Правоъгълник номер 2 се получава от квадрат, като се опише окръжност с
радиус диагонала на квадрата и се продължи едната страна до дъгата. Правоъгълник номер 3 пък се
получава от диагонала на втория и така нататък. Правоъгълник номер 5 (двоен квадрат) има пропорциите
на Граала, 2:1.
Правоъгълниците могат да се измерят посредством квадратите, които се получават от тях.
Изчисляването на повърхността, а не на дължината е основата на древната геометрия. Питагоровата
теорема е разбираема само с квадратни мерки. Например прощта на квадрат номер 1 е точно една пета от
площта на квадрат, образуван от дългата страна на правоъгълник номер 5.
Правоъгълниците с точни цифрови съотношения, като 3:2, 5:4 и така нататък, могат да се определят
като статични, но производните са динамични. Те имат свойствена хармония, която се дължи на
взаимосвързаните им пропорции.
Диагоналът на двойния квадрат е използван широко за построяването на храмове и свещени
ограждения. Това има пряка връзка със Златното сечение.
Златното сечение съществува, когато по-голямата част се отнася към по-малката така, както цялото
към по-голямата част. Златното число 1,618 се обозначава с гръцката буква (фи). Цифрово изразено, то
притежава изключителни математически свойства: 1,618 / 0,618 = (1 + 1,618) = (1 + 1,618) = (1,618 х 1,618)
= 2,618. Така че на квадрат е равно на 2,618.
Във всяка нарастваща прогресия, където е съотношението между последователните членове,
всеки член е равен на сбора на предишните два. Тази уникалност позволява простото изчисляване на
серията.
От всеки два последователни члена могат посредством окръжности да се определят всички
останали. Тази нрастваща поредица за пръв път е изразена аритметично от Леонардо да Пиза през ХII в.
(по-известен като Фибоначи). Обикновено я наричат редът на Фибоначи; в нея всяко число е сбор от
предишните две – т. е. 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89 и т. н. Числовият ред на Фибоначи не само е полезен
практически, но отдавна е признат за основен принцип в структурата на растителните и животинските
организми.
В резултат на Златното сечение се получава ирационалното число “пи”: 2,618 х (12/10) = 3,1416 =