пи (). Това е постоянният фактор, който улеснява изчисляване на дължината на окръжността, когато е
известен диаметърът. Следователно кръглата маса на Граала може да се изчисли от квадрата и
правоъгълника със същия периметър.
Символичната кръгла маса на Граала произхожда от Кръга – древната представа за завършеността.
Известната рисунка “Съвършеният човек” (Витрувиан) на Леонардо да Винчи представлява окръжност,
описана около човек, и символизира петолъчната звезда. От нея, с помощта на квадрати и окръжности,
можем да получим всички останали геометрични фигури, всяка в точно съотношение с другите. От най-
ранни времена свещеното пространство, свещеният кръг и мегалитните светилища са били Кръгли маси на
космическот оединство.
Алегорично казано, Кръглата маса е масата на Интуицията, квадратната е на Интелекта, а
правоъгълната – на Мистицизма.
*********************************************************
VI
ПАДАНЕТО НА МЕРОВИНГИТЕ
Точно преди детронирането на Меровингите през VIII в. в техните главни провинции (Австразия,
Неустрия, Аквитания и Бургундия) били поставени под надзора на поставени управители, тясно свързани с
католическите епископи. Управители на двореца в Австразия били семействата на Ернул (Арнулф) от Мец,
от които произхождат династията на Каролингите и Карл Велики.
През 655 г. Римската църква вече можела да започне детронирането на Меровингите, тъй като по
онова време управителите на австразийския дворец (нещо като съвременни министри-председатели) се
намирали изцяло под контрола на папата. Управител по онова време бил Гримуалд, зет на сина на Ернул
Ансегис, лорд Брабант. Властващият в момента меровингски крал на Австарзия бил Зигибер II, синът на
Дагобер I.
Когато крал Зигибер умрял, неговият син Дагобер бил само на пет годинки и управителят Гримуалд
предприел първата стъпка от епископския план за узурпиране на властта. Като начало той отвлякъл
Дагобер и го прехвърлил в Ирландия, където момчето заживяло в изгнание сред скотските гали. По-късно,
тъй като не очаквал да види отново младия наследник, той казал на кралица Имашилд, че синът и е мъртъв.
Принц Дагобер получил образованието си в манастира в Слейн близо до Дъблин, а когато станал на
петнадесет, се оженил за галската принцеса Матилда. Впоследствие отишъл в Йорк под покровителството
на св. Уилфред, но не се задържал, тъй като Матилда починала, и за голяма изненада на майка си се появил
във Франция. Междувременно Гримуалд бил поставил совя син на австразийския трон, но Уилфред
Йоркски и съмишлениците му разпространили вестта за предателството на управителя, така че неговата
династия била дискредитирана.
След като се оженил за втората си съпруга Жизел дьо Разе (племенница на вестготския крал) през
674 г., след почти 20-годишно отсъствие, Дагобер отново се възкачил на трона и римската интрига била
осуетена – ала не за дълго. Два дни преди Коледа през 679 г. Дагобер ловувал близо до Стене в Ардените,
където бил нападнат от засада и убит с копие – бил забит за едно дърво от оръженосеца на собствения си
управител, Пипин Дебелия от Херстал (внука на Ернул).
От Ватикана побързали да одобрят атентата и веднага прехвърлили управлението на Австразия в
ръцете на амбициозния Пипин. Впоследствие той бил наследен от незаконния си син Карл Мартел, който
оправдал очакванията на Рим, като завоювал още от териториите на Меровингите. През 741 г., когато
умрял, единственият Меровинг с някаква реална власт бил племенникът на Дагобер – Хилдерих III.
Междувременно управител на Неустрия бил станал синът на Мартел, Пипин Къси.
До този момент (ако не се брои аферата Гримуалд) меровингската монархия била строго
династична, като наследяването се считало за безусловно и свещено право – въпрос, по който Църквата
абсолютно нямала дума. Но традицията “създава” крале по силата на фалшивата папска власт, придобита
съгласно “Константиновия дар”.
През 751 г. Пипин Къси, подпомогнат от папа Захарий, получил одобрението на Църкваат да бъде
коронясан като крал на франките на мястото на Хилдерих. Дългоочакваният идеал на Църквата най-сетне
се бил сбъднал и от този момент нататък кралете бивали избирани и коронясвани само самозваната римска
привилегия. Така с папската благословия Пипин станал крал на франките, а Хилдерих бил детрониран.