решили, че трябва да е била блудница, вероятно защото на едно място в Библията е наречена “грешница”6.
Това за епископите означавало жена без морал. Ала точно в следващия стих Мария е описана като
състоятелна жена, един от личните спомоществуватели на Иисус.
По-нататък в евангелиските разкази личи, че Мария Магдалина е близка с майката на Иисус, дори я
придружава до разпятието. Преди това е споменато, че Иисус е обичал Мария7. Поради каква ли причина
римокатолическата църква се е обърнала срещу тази предана жена, очерняйки името и във вековете? Дали
епископите наистина са вярвали, че една грешница непременно трябва да е блудница, или това е било
просто оправдание за нещо друго, което са предпочели да скрият?
В следващите страници ще разгледаме цялостния образ на Мария Магдалина – описанията в
Библията, появите в неканоничните евангелия, живота и, както е описан от летописците, духовния и
проповедническия и статус, изображенията и в света на изящните изкуства и значимостта и в днешния свят.
1 Матей 27:55-56, Матей 28:1, Марко 15:40-41, Марко 16:1, Лука 8:2-3, Лука 24:10, Йоан 19:25.
2 Йоан 19:25.
3 Йоан 20:1.
4 Марко 15:41, Лука 8:3.
5 Марко 16:9, Йоан 20:16.
6 Лука 8:2.
7 Йоан 11:1-5.
Положението на Мария е уникално и с това, че въпреки наглед поддържащата си роля в сюжета на
Светите писания тя е една от главните фигури в него. В евангелията, които не са били включени в Новия
завет, за Мария Магдалина се говори като за “жената, която знаела всичко” за Иисус. Тя е тази, която
“Христос обичаше повече от всичките си последователи”, и апостол, “дарен със знание, откровение и
прозрения, далеч надхвърлящи тези на Петър”.
РЕСТАВРАЦИЯ
Лично за мен първата близка среща с Мария Магдалина беше през 80-те години на миналото
столетие. Тогава имах ателие за реставрация на картини и бях съветник по консервацията на художествени
произведения към Гилдията за изящни изкуства в Лондон. Бяха ми донесли за почистване и поправка една
картина – Каещата се Магдалина, - италианско произведение от ХVІІІ век от Болонската школа, дело на
Маркантонио Франческини. При предишен опит за реставрация беше грубо подлепена с второ платно, от
което трябваше да бъде отделена.
Описах подробностите от тази реставрация в журнала на Гилдията като част от курса по
съхраняване на картини, който водех по онова време. Но тогава интересът ми беше насочен по-скоро към
процеса на реставрация, отколкото къмв темата на картината. Едва по-късно, когато оглеждах снимките на
завършената работа, ми направиха впечатление някои особености на самия сюжет. Магдалина бе
изобразена със скъпоценности, пред огледало, и заглавието Каещата се Магдалина не изглеждаше много
подходящо. С едната ръка държеше косата си, а с другата – перлена обица; изглеждаше спокойна и нищо в
нея не издаваше покаяние. Тогава защо творбата бе наречена така?
След като проучих произхода на картината, разбрах, че „Каещата се Магдалина” е по-скоро
жанрова класификация, отколкото заглавие, дадено от художника. За последния това е било просто
стилизиран портрет на Мария Магдалина.
Жанровите категоризации са разпространено явление в света на изобразителното изкуство –
художниците обикновено подписват или поставят инициали на картините си, но в повечето случаи не им
дават заглавия. По-късно собственици, галеристи и търговци измислят нещо романтично – което самите
художници може и да не узнаят приживе. Добър пример зо това е “Мона Лиза” на Леонардо да Винчи. Тя е
позната под това заглавие в англоговорящия свят, но във Франция (където е изложена в Лувъра) и Италия е
известна като Джокондата. (По-късно ще се върнем на този забележителен ренесансов шедьовър). Друг по-
съвременен пример е картина на Джеймс А. М. Уислър, озаглавена от него „Аранжимент в сиво и черно”,
но след смъртта му често именувана „Майката на Уислър”.
Картините с Иисус попадат в няколко познати категории и рядко излизат от техните рамки. Първа е
категорията “Рождество”, която се разделя допълнително на “Поклонението на пастирите” и
“Поклонението на влъхвите”. След това идват портретите “Мадоната с младенеца” и сцените от “Почивка