по време на бягството към Египет”. Други изображения са Иисусовото “представяне в храма” (“Сретение
Господне”) и някои по-важни сцени от житието му до разпятието, възкресението и възнесението.
Има и няколко романтични картини, като Иисус с фенера в “Светлината на света” (1853) на Уилям
Холмън Хънт и “Преса за грозде” (1864) на Джон Спенсър Станхоуп. Но тези картини също са основани на
евангелската традиция: “Аз съм светлината на света” (Иоан. 8:12) и “Аз съм истинската лоза” (Иоан. 15:1).
Голяма част от Христовите изображения са свързани с разпознаваеми събития от евангелията, но с Мария
Магдалина е различно. Много от популярните сюжети нямат нищо общо със събитията, разказани в Новия
завет, част от тях са свързани със загадачната тема за “разкаянието”.
Повечето вярващи художници в някой период от живота си са рисували Мария Магдалина. Образът
и се явява в скулптури, витражи или е пресъздаден с други художествени средства. Всъщност това е един
от най-често срещаните класически образи. Има много изображения при кръста и при гроба, а
предпочитания сюжет с Магдалина и Иисус е сцената “Не се допирай до мен” от Евангелие от Иоан 20:171.
Освен това има много каещи се или разкаяни Магдалини, които нямат връзка с библейския образ. В такива
сцени тя обикновено е сама пред тоалетка или в дива пещера. Най-често срещаните предмети в тези сцени
са огледало, свещ, скъпоценности, череп и книга.
Скъпоценностите и огледалата са популяризирани през бароковата епоха, ХVII век, от италианската
школа на Лука Джордано. Въведени са като символ на отказа на Мария от земната суета.
Противопоставени на суетата, свещта и книгата представят значимостта на светлината и знанието, а
черепът говори за неминуемостта на смъртта.
Най-често изобразяваният елемент в творбите с Магдалина – предметът, който я отличава, особено
когато е сред група жени – е съдът с миро. Марко 16:1 обяснява, че Мария Магдалина е пристигнала с
другите на гроба на Иисус, които “купиха аромати, за да дойдат и да го помажат”, но съдът не идва оттам.
Той е главен елемент в най-известната случка – когато Мария помазва главата и нозете на Иисус в къщата
на Симон във Витания малко преди да бъде разпнат.
Въпреки историческите източници и общоприетата традиция от ранните времена
римокатолическата църква дълго време твърди, че грешницата Мария Магдалина не е онази Мария, която
извършила помазването. Тя настоява, че Иисус не би могъл да бъде помазан от грешница. Всъщност
помазванията са две. Те ще бъдат описани по-долу, но засега като довод срещу мнението на клириците ще
отбележа следното: за първото помазване в къщата на Симон Фарисея Лука (7:37-38) изрично пише, че е
извършено от “грешница”.
Описвайки второто помазване на Иисус в къщата на Симон Прокажения, Иоан 11:2 категорично
заявява, че го е извършила същата жена. Симон Фарисея всъщност е Симон Прокажения, но което е още
по-важно, Мария грешницата и Мария от Витания са една и съща личност. Папа Григорий I привежда
доводи в полза на това твърдение, художниците и летописците винаги са били убедени в това, а накрая,
през 1910 г. “Католическа енциклопедия” го признава за факт.
В художествените творби алабастровият съд с миро е постоянен символ, по който Мария може да
бъде разпозната, и е използван от творците независимо от обстоятелствата, в които я рисуват. Появява се с
него при кръста и при гроба, понякога в самотата на покаянието и, вповечето случаи в картините, рисуващи
Мария с Марта от Витания, и винаги в помазването на Месията.
Следователно ключовите жанрови класификации на картините с Мария Магдалина са: “При кръста”
(вкл. и “Свалянето на тялото от кръста”), “При гроба” (вкл. “Оплакване” и “Възкресение”, както и “Не се
допирай до мен”) и по-ранните ритуали на помазването, под общото наименование “В къщата на Симон”.
Тя има много отделни портрети, които попадат в категория, известна като “Алабастровият съд”; друг
любим сюжет е “Иисус в къщата на Марта”. Освен тях и не по-малобройни са небиблейските мотиви
Каещата се и Разкаяна Магдалина. Има и други, които също нямат нищо общо с каноничните евангелия.
Такива са “Мария Магдалина в Прованс” “Магдалина, носена от ангелите”, както и много въобръжаеми
сцени с Мария Магдалина и Иисус. Съществуват и няколко алтернативни класификации (често
алегорични), но в общи линии съществуват около дузина сюжетни мотиви за хиляди конкретни образи.