Мария Магдалина се появява като светица в църковния календар чак през 1969 г. с празник на 22
юли. На запад този ден е признат като празник от VIII в. и само в Англия на нея са наречини 187 древни
църкви. И все пак тя бива канонизирана официално едва в края на ХХ век, въпреки че римокатолическия
требник (определящ ритуалната литургия) все още отрича факта, че Мария Магдалина и Мария от Витания
са едно и също лице.
1 В стандартните издания на Библията “Noli me tangere” обикновено се превежда като „Не се допирай до мене”.
Преводът от оригиналния гръцки текст на Йоан обаче разкрива, че по-правилно е „Не се притискай до мене”, или „Не
ме прегръщай”. Думата „допирам” просто не е подходяща.
Канонизирането на Мария през 1969 г. се основава на предположението, че тя се е покаяла и
покаянието и е продължило достатъчно дълго. Счита се, че е била блудница, но подобно нещо не е казано
никъде в евангелията. Така че се връщам на горния въпрос: защо Църквата подлага на такова унижение
Мария Магдалина? Очевидно присъствието и в живота на Иисус е тревожело силно епископите. Както ще
разберем, положението е било точно такова, но притесненията им идват от факта, че Църквата е замислена
като приимуществено мъжка институция, основана на безбрачието. Това на свой ред се дължало на
опасенията, че влиянието на Магдалина можело по някакъв начин да подкопае основите на
институционализираното християнство.
СЕДЕМТЕ БЯСА
За да обосноват оклеветяването на Мария и да я обрекат на покаяние заради нейната поквара,
духовниците я отъждествили с друг образ от евангелията, с който тя не е имала нищо общо. Трябвало да се
намери някакъв правдоподобен преход от Мария грешницата към Мария, близката на Иисусовата майка.
Единственият приемлив начин бил Иисус да прости на Мария Магдалина срамния и грях. Има една жена,
чието име за удобство не се споменава, на която Иисус наистина прощава неморалното поведение;
Църквата идентифицира Мария с нея. Това била жената, която според Иоан 8:1-11 била “уловена в
прелюбодейство” и която Иисус не осъдил, а и казал: “Иди си и недей вече греши”. Нямало е никаква
връзка между Мария Магдалина и тази жена, но прокарването на такава идея било преценено като добър
ход. Впоследствие се наложило мнението, че Мария е блудницата, която се е покаяла.
Тази жена допълнително се свързва с Мария Магдалина покрай сцената в Евангелие от Лука 7:37-
49, в къщата на Симон Фарисея, когато грешница помазва нозете на Иисус. Евангелието свидетелства, че
Иисус и казал: “Прощават ти се греховете”. Но както вече отбелязах, в своето евангелие Иоан твърди, че
Мария от Витания и жената, извършила първото помазване, са една и съща личност. Следователно с
измисленото “покаяние” на Мария Магдалина Църквата фактически признава, че Мария Магдалина е
Мария от Витания. И което е най-странното, във всяко друго отношение епископите отричат тази връзка,
въпреки че Иоан изрично я потвърждава.
Напоследък нещата придобиват още по-странен вид, тъй като след април 1969 г., когато Мария
Магдалина е официално призната за светица, католическият требник гласи, че е имало три Марии: Мария
грешницата, Мария от Витания и Мария Магдалина. Така че жената, която са канонизирали, всъщност не е
“каещата се” Мария! Това естествено навежда на въпроса защо Мария Магдалина е светица – покровителка
на покаялите се грешници?
Промяната от 1969 г. приближава Западната римокатолическа църква до Източноправославната
(Византийската) църква, която отдавна твърди, че е имало три Марии. Но ако е така, любопитно защо почти
всяка източноправославна икона с Мария Магдалина е изобразявана с алабастров съд за миро в ръка. Така
на практика влиза в разрез със собствената си доктрина, тъй като явно загатва, че Мария Магдалина и
Мария от Витания са едно и също лице.
Какво мислят протестантите по въпроса? Зависи към кое от многобройните разклонения на
протестантството ще се обърнем. Всъщност цялата ситуация представлява една ужасна бъркотия, защото и
католици, и протестанти не могат да кажат нищо определено. Просто каквито и стратегии да се използват
за манипулирането на образа и, те взаимно се унищожават, защото Мария Магдалина не може да бъде
натикана в чужда роля. А няма как да бъде пренебрегната, тъй като евангелията са абсолютно категорични