Выбрать главу

малко известните писания по въпроса за жените и духовенството. Изненадващо откривам, че в коментара

си върху Първо послание до коринтяните Климент Александрийски пише, че свещениците се трудели

редом с жени, които били “сестри” или “съсвещеници”. Ориген Александрийски твърди за помощничката

1 В българското синодално издание – „дякониса при църквата”.

на Павел Фива, че жените били “ръкоположени за дякони на църквата”. Римският сенатор Плиний Млади

през 112 г. е писал за жени-дякони. Протоколите от Никейския събор показват, че там се е обсъждала

духовната роля на дяконисите; същото са правили Епифаний Кипърски, св. Василий Кесарийски и много

други. Може би най-изумителното, предвид всичката неприязън към жените е противно на общия тон на

документа, дори “Апостолски постановления” описва различията в службите, когато се изпълняват от мъже

или жени.

Следователно е нелогично и изцяло погрешно Църквата да твърди, че “Нашият Господ Бог, самият

Иисус, когато прати дванадесетимата да събират последователи сред хората и народите, не изпрати жени да

проповядват”. Свидетелствата доказват категорично, че това не е вярно. Жени са били посвещавани в

духовен сан дълго след новозаветното време. Може би най-известна сред тях е св. Олимпиада

Константинополска от IV век.

След като наследила огромно богатство от родителите си, Олимпиада се омъжила за Невридий1,

префект на Константинопол. Скоро след това той починал и Олимпиада, млада и бездетна вдовица,

построила “Св. София” – главната църква на града, където Великият епископ Нектариус я ръкоположил за

дяконка. Впоследствие тя работила с неговия наследник, прочутият св. Иоан Златоуст. Византийската

църква дължи голяма част от успеха и престижа си на Олимпиада. Същото важи за цялата Източна

империя, която имала голяма полза от нейната благотворителна дейност за бедните.

ДИНАСТИЧЕН БРАК

Библейските almah-и от Новия завет (включително Иисусовата майка Мария и Мария Магдалина)

са били нещо като манастирски възпитаници, отгледани и обучени за династичен брак. Освен това били

духовнички от благородно потекло, прикрепени към различни родови ордени като тези на Дан, Ашер и

Манасей, като били част и от аскетичното братство Терапевтат в Кумран.

Често се казва, че есеите от Кумран и дивите земи на Иудея са спазвали обет за безбрачие и за

голяма част от тях това е било вярно. Но техните традиции продължили с поколения, следователно едва ли

са били изцяло против възпроизводството, въпреки че зачеването на деца било подложено на строги

вътрешни правила. Половите сношения не се осъществявали за удоволствие, нито пък били особено тясно

свързани с обич. Указанията били строги и стриктно съблюдавани от ангелски жреци като Гавриил.

Познавайки от първа ръка сектата на есеите, Иосиф е писал много за тях в своите “Иудейски войни”.

За майката на Иисус, Мария, и в Матей 1:18, и в Лука 2:5 се твърди, че е била сгодена за Иосиф и

чак по-късно се споменава като негова съпруга. Тук обаче става дума за договорен брак. В Матей 1:1-17 и

Лука 3:23-38 е дадено и родословието на Иисус по бащина линия, от баща му Иосиф до царското Давидово

коляно. Произходът от Давид е потвърден и в Евреи 7:14, където се казва, че Иисус е от царския род на

Иудея.

Като съпруга на човек от династично потекло, Мария трябва да е била подчинена на правилата на

месианските (помазаните) родове, като тези на цар Давид и свещеника Садок. Тези династични правила не

били маловажни и значително се различавали от правилата за обикновените иудейски бракове.

Отношенията били строго регламентирани и подложени на ограничения, със задължително въздържане от

секс, освен за възпроизводство на рода, и то само в определени периоди. Три месеца след годежна

церемония се отбелязвала първата сватба, за да може брачния живот да започне през месеца, съответстващ

на септември. След това физически контакти били позволени, но само през съответстващият на декември

месец. Тази мярка имала за цел да гаранитра (доколкото е възможно), че бъдещият династичен наследник

1 В книгата „Левсик или живопис на светите отци” от преп. Паладий, еп. Скитополски, пише следното: „Няколко дни била невеста

на градския префект Невридий, но не и съпруга”.

ще се появи на бял свят през следващия месец на изкуплението, септември. Ако невестата не заченела,