интимните отношения бивали прекратявани до следващия декември и т. н.
След като кандидат-съпругата заченела, се отбелязвала втората сватба, която окончателно
узаконявала брака. Жената оставала almah до втората сватба, която според Иосиф Флавий се осъществявала
на третия месец от бременността. Целта на това отлагане била да се види дали младата невяста няма да
пометне. Следователно вторите сватби се отбелязвали през март. Причината за това отложено узаконяване
на брака била да се даде възможност на династичния наследник да смени съпругата си, ако тя се окаже
безплодна.
В случая с Иосиф и Мария явно правилата за династичен брак са били престъпени, тъй като Мария
ражда Иисус по непредвидено време (неделя, 1 март, 7 г. пр. Хр.). Следователно сношението трябва да се е
осъществило по времето на годежа и три месеца преди първата им сватба през септември. Мария не само е
заченала като almah (девойка-сестра), но и е родила като almah (според превода “девица”) преди втората си
сватба.
След като неразрешената бременност на Мария била потвърдена, Вероятно на Иосиф била
предоставена възможността да откаже втората сватба. За да си спести неудобството, той е можел да
изпрати Мария м насатир (“да я напусне тайно”, според Матей 1:19), където детето е щяло да бъде
отгледано от монасите. Но ако се родяло момче, то щяло да бъде наследник на Давидовия род. Не било
редно да бъде отгледано като безименен сирак, а по-малък негов брат да го замести в кралския род.
Нероденото дете на Иосиф и Мария явно било доста важно и налагало специално отношение, при нужда
даже в разрез с правилата. Ангелът-вестител Гавриил вероятно е посъветвал Иосиф да се съгласи на
втората сватбена церемония, тъй като ставало дума за помазан наследник, “защото заченалото се в нея е от
Духа Светаго” (Матей 1:20).
След освобождаването от бременността обичайните правила отново щели да влязат в сила –
първото от тях било, че известно време след раждането на детето не се позволявали никакви физически
контакти между мъжа и жената – “Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът
Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името
Иисус” (Матей 1:24-25).
ГОДЕЖЪТ
Дори при повърхностен прочит на новозаветните евангелия се откроява една сватба, в която Иисус
бил активен участник. Става дума за сватбата в Кана, където той превърнал водата във вино. Също както и
Лазаровото възкресение, странно защо едно толкова важно събитие се споменава единствено в Евангелие
от Иоан. Възкресението на Лазар е последното чудо на Иисус, а това с водата и виното – първото; но в
никое от дургите евангелия не се говори за тях.
Иисус не бил много стриктен в спазването на строгите предписания на иудейски школи като
фарисейската, а и знаел, че народът на Иудея не ще се освободи от римска власт, докато непрестане да се
дели на фракции. Било му добре известно и, че те отдавна чакат Месията спасител – предречен от
пророците избавител, който щял да постави началото на нова епоха. Като наследник на Давидовия царски
род, напълно възможно било той да се окаже този Месия и изненаданите щели да бъдат малцина. От друга
страна, възгледите му били доста революционни и се разграничавали от установения ред.
На Иисус му липсвала обществена власт; не бил нито управляващ цар, нито първосвещеник. Ала
без да обръща голямо внимание на тези формалности, той пристъпил към промени в ритуалите,
пренебрегвайки много иудейски традиции, въпреки че нямал властта да го прави.Чудесата не са
задължително свръхестествени събития, но по природа са извънредни и безпрецедентни. Всъщност думата,
която е използвана в евангелията (превеждана като “чудо”), е dunamies, което се отнася за проявление “на
сила”, понякога придружена с teras (“удивление”) и semeion (“знак”).
При първата възможност да се противопостави на традицията – на сватбата в Кана, Иисус се
поколебал, твърдейки: “Още не е дошъл часът Ми”. Но майка му не взела под внимание липсата му на
пълномощия, а наредила на прислужниците: “Каквото ви каже, сторете” (Иоан 2:4-5).
При описанието на сватбеното пиршество евангелието обяснява: “И като се привърши виното, казва
Иисусу майка му: Вино нямат”. След това разказва как Иисус превръщата водата от няколко делви във