вино. В Кумранския Свитък на правилата се пояснява, че на такива общи трапези снабдяването с вино било
задължение на старшия свещеник. Както е посочено в Евреи 7:14, Иисус не е имал жреческа власт, така че
всяка негова намеса с виното, преди то да бъде разлято, би било нарушение на правилата, а той явно се е
намесил.
Това означава, че само посветени левити имали правото да пият ритуално вино. Всички други
присъстващи били считани за недостойни и поради това подлагани на пречистващия ритуал с вода. Сред
тях били женените мъже, послушниците, неевреите и всички евреи-миряни. Това е потвърдено и в Иоан
2:6, където пише: “Имаше там шест каменни делви, поставени за миене по иудейския обичай”.
Важното в Иисусовите действия било, че се разграничил от традицията, като пренебрегнал водата
за пречистващия ритуал и позволил на непосветените гости да пият от осветеното вино. Наставникът на
ритуалното угощение (на гръцки Architriclinos) “не знаеше, откъде беше (а служителите, които бяха налели
водата, знаеха”). Той е бил впечатлен не от чудотворно превръщане, а от появата на добро вино в този
момент от пиршеството. Както майката Мария обявява, когато дава напътствия на прислугата да се
подчини на Иисус, с този случай той “яви славата Си; и учениците му повярваха в Него”.
В Евангелие от Иоан не се споменава за венчални церемонии в Кана, само за сватбено угощение и
за водата и виното. Сред присъстващите имало ученици на Иисус, различни гости, включително неевреи, с
други думи – непосветени, или “нечисти”. От това може да се заключи, че не става дума за сватба, а за
годеж. Обичаят изисквал да има официален “наставник” на ритуалното угощение (както е в случая); той
бил отговорен за спазване на протокола. Втори по право били годеникът и майка му и това явно е от
значение, защото, когато възникнал въпросът за виното, майката на Иисус казала на прислужниците:
“Каквото ви каже, сторете”. Поканени гости не биха имали такова право да се разпореждат и както много
теолози са отбелязали, излиза, че Иисус и годеникът са едно и също лице.
Специално внимание заслужават доводите на епископ Джон Шелби Спонг от Нюарк, чийто трактат
за Мария Магдалина е много показателен за съвременното мислене в Църквата.
Епископ Спонг прави няколко много интересни наблюдения върху сватбата в Кана Галилейска и
други моменти от Новия завет. Той обръща особено внимание на Първо послание до коринтяните 1:51,
отнасящо се до съпругите на апостолите и сестрите, които придружавали Иисус, и пита:
Как Мария Магдалина е получила старшинство в тази група съпруги (Апостол над
апостолите) и защо нейното име излиза винаги на първо място, ако не е била съпруга на
Иисус?
Как би имала правото да изиска тялото на Иисус, за да го вземе (Иоан 20:15), ако не е
била най-близкия му човек?
1 Некоректно позоваване.
Как би си позволила съпружеското задължение да помаже Иисус за погребение, ако не
му е била жена?
Предвид тези и други интересни примери, според епископ Спонг взаимосвързаните доказателства
потвърждават, че Иисус и Мария Магдалина наистина са били съпрузи. Той пише: “Информацията за това е
била потулена, но не и напълно унищожена от Християнската църква.. И все пак тази връзка е била толкова
действителна, че намеци за нея има навсякъде в евангелията”.
Апологетите на Иисусовата божественост спорят, че бракът му не е споменат изрично никъде в
евангелията. Разбира се, същото може да се каже и за апостолите – но защо да се ограничаваме само до
евангелията, които представляват само половината от Новия завет? Наистина на други места в него се
говори за съпругите на апостолите. В отговор на твърдението на апологетите, мнозина отбелязват, че
никъде в евангелията не се говори и обратното, че той не е бил женен. Няма голям смисъл в отрицанието
посредством отрицание, когато може да се потвърди едната от тезите. Според мен евангелията (и четирите)
определено показват, че Иисус е бил женен.
От гледна точка на евангелската хронология сватбената гощавка в Кана Галилейска се е случила през
юни 30 г., което напълно съвпада с традиционния династичен годеж три месеца преди септемврийската
първа сватба. По същата хронология се разбира, че през септември 30 г. Мария Магдалина помазала Иисус
в дома на Симон (Лука 7:37-38). На този етап тя би ридала за съпруга си (както наистина описва Лука 7:38)