на годежа в Кана, и второ помазване през март. След като вторият етап не можел да се извърши, докато не
изминат три месеца от бременността, това означава, че Мария трябва да е заченала през декември 32 г. и да
роди през месеца на изкуплението, септември 33 г.
Но защо в този случай е използвано нардово масло, вместо обичайната смес? Иуда Искариотски
недоволствал, че било твърде скъпо, за да се ползва за такава цел (Иоан 12:4-5). Фактически нард се е
използвал, за да отличи Месианското помазване като сватбено събитие, различно от помазването на цар,
което би следвало да се изпълни от свещеник Садок. Всичките евангелия наблягат на факта, че
благовонието било ценно и скъпо, като Иоан 12:3 добавя: “Къщата се напълни с благоухание от мирото”.
Ключът към цялата ситуация и присъствието на нарда се крие в сирийския произход на Мария Магдалина,
както Рабан и Джакапо уточняват за нейното семейство.
Сред най-чувствените книги от Стария завет е Песен на Соломон (“Песен на песните”) – поредица
любовни химни, диалог между царска невяста и нейния съпруг. Символът на царственият брак в Песента е
благовонно масло от нард: “Докле царят беше на трапезата, моят нард издаваше благоуханието си” (Песен
на песните 1:11). Тази сцена се повтаря и във Витания, където същия ритуал е извършен от Мария, докато
Иисус е седнал на масата. Явно се намеква за древната церемония, в която царската невяста осветява
трапезата на жениха. Тя е пряко заимствана от традицията на Инана и Дамузи от Hireos Gamos (Свещения
брак), отнасящ се за Пастира-крал. Тази образност се наблюдава и в старозаветния Псалм 22, “Господ е
пастир мой..”, където се загатва за женския аспект в божественото, “Ти приготви пред мене.. помаза главата
ми с елей; чашата ми е препълнена”. Това брачно помазване било изключителна привилегия на невястата
на Месията, което се идвършвало единствено по време на церемониите на първата и втората сватба.
Само като съпруга на Иисус и свещенослужителка Мария е имала право да помаже и главата, и
нозете му с осветеното благоухание. Ритуалът бил широко разпространен в най-древната култура на
месопотамски Шумер и символично изобразявал Богинята, удостоверяваща с почести и власт избрания от
нея жених. В по-ранни времена царете не били наследявани задължително от първородните си синове.
Царството зависело от избора на принцесите и като следствие от това дали те приемали сексуално царете-
пастири, зависело плодородието на земята. Мъжът не само не можел да царува без царица, но и тази царица
трябвало да е от царско потекло. Техните лични отношения и плодородието в страната били неразлъчно
свързани – провалът на едното водел до нещастия в другото.
В рицарския роман за Артур земите на Камелот западнали, след като Гуинивиър престанала да
обича Артур и дарила любовта си на Ланселот. Неговите рицари тръгнали да търсят предавания по майчина
линия Сангреал (светия Граал) и било предречено, че земята няма да си възвърне плодородието, докато не
бъде излекувана раната (възстановена честта) на краля.
Във втора глава видяхме, че царската невеста от Песента на Соломон, наричана още Суламит, била
благородничката Ависага от сирийския граничен град Сунам (Сулам). Песента разказва за съперничеството
между цар Соломон и брат му Адония за любовта на Ависага, описана в III Царе, 2:13-25. В тази връзка
сирийското наследство на семейството на Мария Магдалина води до нарда, използван във Витания по
същия начин, както в химните от Песента на Соломон. В свой коментар по въпроса Самюъл Ноа Крамер от
Института по асирология и близкоизточни науки (клон на университета Бар-Илан, Тел Авив) правилно
посочва, че “това не е свързано по никой начин с историята на еверйския народ”.
И Песента на Соломон ( Shirath Shiram) с еротичната нардова есенция, и паралелните помазвания
във Витания се основават на сирийска традиция. Произлизат от древния ритуал за плодовитост, основан на
Hieros Gamos за Инана и Дамузи, част от ритуалите на вършитбата от сватбените церемонии на царската
седмица на Сулам. Според историческите документи тази традиция все още е съществувала като част от
фестивал дори през 1873 г. На полето, на мястото на вършитба, за царя приготвяли трапеза и трон и докато
приятели и роднини му се кланяли, невестата изпълнявала своя царствен ритуал. Същевременно пеела