песен за сватбената нощ, която има доста съответствия в химните от Песента на Соломон, и също както и в
нея била наричана Ависага Суламитката.
Св. Бернар от Клерво, основателят на Тамплиерският орден през ХII век, бил наясно със
символичната връзка между Соломон и Иисус, Ависага и Магдалина. По тази причина той изисквал
подчинението на Ордена към Кулата-пазител Магдалина. По същата причина почти всички катедрали Notre
Dame (Нотр Дам) на тамплиерите във Франция са посветени на Мария Магдалина, Господарката на
светлината. Затова и великолепния стъклопис в най-величествената от тези катедрали, Нотр Дам дьо
Шартр, представя помазването във Витания. Това е и причината в Проповед 57 от своите “Проповеди върху
химните” Бернар да нарича Мария Магдалина “Христова невеста”.
Въпреки всичко изписано в публицистиката и научните трудове за тайния брак на Мария
Магдалина с Иисус той сам по себе си никога не е бил таен. Знанието за обичаите в месианската сватба се
съдържа не само в скрити архиви, тайни общества или неразбираеми загадъчни шифри. То е във всяко
новозаветно евангелие, но просто Църквата го е потулила с упоритото отричане на значимостта на
Магдалина – опит на епископите да намекнат, че макар женитбата да е приемлива за нас, простосмъртните,
някак си е била под достойнството на Иисус. Следователно, по същата арогантна аналогия, било под
достойнството и на свещениците, които обаче не се интересували много от репутацията си в други
отношения.
Мария Магдалина присъства в живота на Иисус от самото начало до края на неговата мисия. Тя го
подпомага финансово, пътува с него, помазва го, доверява му се и придружава майка му и сестрите му. Тя е
в подножието на кръста, тя отива с благовония в гробницата и е първата, която го заговорва в градината.
Документирано е, че е била жена на Иисус и Апостол над апостолите, жената, която Иисус “често целувал”
и наричал благословена – жената, “която знаела всичко” и която Иисус обичал. Накратко казано, Мария
Магдалина била по-близка на Иисус от всеки друг, а това води до една интересна дилема: дали да
допуснем, че Иисус е бил женен (както и апостолите, чиито съпруги също пътували с тях), или да се
приеме, че е предпочел неангажираща връзка с проститутка пред това да има съпруга?
Репутацията на Мария Магдалина е очернена без каквато и да е библейска основа. По същия начин
човешките характеристики на Иисус са почти заличени, а майка му се е превърнала в безполово
свръхестествено същество, с което никой не може да се отъждестви. Манипулиран по този начин, образът и
не би могъл да бъде модел за женственост, какъвто днес мнозина намират в Мария Магдалина.
Не може да се намери нищо женствено в едно непорочно майчинство, но в наследството на Мария
Магдалина от божествената София има свята женствена романтика. Нейната ведрост и ридания, мъдрост и
несигурност се съчетават в един правдоподобен образ, а лоялността и е непоколебима. Разбира се, че Иисус
я е обичал. И защо не? Тя е наричана Евангелската богиня, притежавала е сексуална привлекателност и
животът и е изобилствал от приключения. Ала била и майка на наследниците деспосини и поради това
уплашеното и ревниво духовенство я е подложило на жестоки нападки. Горкият Иисус – личността му е
била възвисена и обезцветена, майка му станала непорочна, а възлюбената му – блудница!
ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО
При изследване на династичните правила в тогавашното общество се установява, че по времето на
Христовото разпятие Мария Магдалина е била бременна в третия месец. Тя и Иисус узаконили втората си
сватба с ритуала във Витания през март 33 г., при което Иисус бил помазан и получил статута на Месия.
Освен пряко от евангелията тази информация може да бъде получена и с проста аритметика.
По възможност мъжкият наследник на един царски род е трябвало да има първороден наследник
около четиридесетият си рожден ден. Установеният период за царско поколение бил четиридесет години.
Това е почерпено от Битие 25:20 – “Исаак беше на четирийсет години, когато взе за жена Ревека”. Царската
кръвна линия на Израил била обещана на Исаак, сина на Авраам, в Битие 17:19 – “и ще направя завета Си с
него завет вечен (че ще бъда Бог нему и)на потомството му след него”. И така, от началото на царството
във всички източници се изпалзвал стандартът 40 години, независимо какъв е бил действителният случай: