“Давид царува над Израиля четирийсет години” (III Царе 2:11) и “се възцари Иоас и царува в Иерусалим
четирийсет години” (IV Царе, 12:1).
При описанието на Месианския род условният стандарт от 40 години на поколение се появява в
родословния списък в Матей 1:6-16. Той покрива 1080 години от цар Давид до Иисус и съдържа 27
поколения по 40 години. Важността на този факт за Иисус като очаквания Сапсител (предречен от Захария
9:9) е, че 1080 било считано за магическото лунно число на вечното женско начало – духовната енергия на
пролетта и водите. Противостояла му слънчевата сила на мъжкото число 666. Както пише в Откровение
13:18, “понеже е число на човек [мъж]”. Взети заедно, мъжката и женската част съставят сбора 1746, което
в шифрованата система на гръцката Гематрия било числото на свещения брак – Hieros Gamos.
Династичните първи сватби се провеждали в месеца на изкуплението септември и теоретично били
насрочвани на 39-годишнината на мъжа. При реална консумация на брака през декември дете можело да се
очаква през следващия септември. На практика обаче винаги е имало възможност първото дете да е
дъщеря, така че е имало предвиден предварителен период и първата сватба била изтеглена през септември
от тридесет и шестата година на младоженеца. Съответно първата възможност за наследник била през
септември на тридесет и седмата. Ако през първия декември нямало зачатие, двойката можело да опита пак
година по-късно – и т. н. По стандарта за поколенията било напълно приемливо наследникът да се роди във
или около четиридесетата година на съпруга.
По време на бременността на двойката не се разрешавал физически контакт. Ако се родял син, това
ограничение се удължавало до шест години. Ако детето било дъщеря, периодът на въздържание бил три
години. Възстановяването на брачните отношения се наричало Време на Възстановяване.
В съответствие с тези правила първата сватба на Иисус трябва да е била през септември 30 г.
(септември от тридесет и шестата му година), когато Мария Магдалина за пръв път помазала нозете му и
ридала (Лука 7:37-38). Символичното ридание означавало временно понижение в статуса на невестата от
“сестра” в “непълноценна жена” (терминът е същият като “вдовица”) до втората сватба. Явно нито през
онзи декември, нито през следващия декември е имало зачатие. Но през декември 32 г. Мария е заченала и
съответно е помазала нозете и главата на Иисус във Витания, официално освещавайки тяхната втора
сватба, през март 33 г. На този етап те били законно обвързани и тя отново била възстановена в званието
“сестра”, въпреки че още била възприемана като almah (девойка), докато не станела “майка”.
Месец септември от тридесет и деветата година на Иисус бил шест месеца след Възкресението му.
Събитията около съда, присъдата, разпятието и последиците са подробно описани в „Кръвната линия на
свещения Граал”, като за ориентация на новите читатели откъси от книгата са включени в Приложение 2.
Тук си струва да се спомене начина, по който евангелията назовават Мария, майката на Иисус, в
събитията около Разпятието и Възкресението. Преди Разпятието Мария е наричана майка на Иисус. От
момента, в който Иисус е смятан за мъртъв, тя бива наричана (на Голгота и при гроба) “майка на Иакова и
Иосия” (Матей 27:56 и Марко 15:40) и “майка на Иаков и Саломия” (Марко 16:1). Впоследствие, когато
Иисус отново се появява, Мария отново става “майката на Иисус” (Деяния 1:14).
През септември 33 г. Мария Магдалина ражда дъщеря. Тя е наречена Тамар (Палмово дърво),
подобно на гръцкото име Дамарис. В “Шифърът на Леонардо” името на тази дъщеря е Сара, но Сара не
било името и, а титлата и. На иврит Sarah (Сара) означава “принцеса”. Тя била Сара Тамар. Тамар била
първата съпруга в Израилевото семейство (Битие 38:6), така се казвала и сестрата на Авесалом (II Самуил
13:1). От Иисус се очаквало да изтърпи тригодишен период на въздържание до Времето на възстановяване,
както е описано в Деяния 3:20-21. “И Той да прати предсказания вам Иисуса Христа, Когото небето
трябваше да прибере до онова време, докато се възстанови всичко, що бе говорил Бог чрез устата на всички
Свои свети пророци отвека”.
Септември 33 г. е времето, когато Симон Зилота (Лазар) бил официално избран за глава на
есейската общност, при което Иисус бил посветен в духовен сан – ритуал, в който той метафорично бил