Выбрать главу

“възнесен на небето”.

Макар да бил признат от мнозина като Давидов Месия, Иисус дълго време се опитвал да получи

достъп до вътрешния кръг на висшите Кумрански духовници – великият манастир в Мирд, който бил

наричан “Царство Небесно”. При издигането на Симон желанието на Иисус било изпълнено. Той бил

ръкоположен и предаден на небето от Водача на облака-поклонник. Облачен стълб водил израилтяните в

Обетованата земя (Изход 13:21-22); когато се появил пред Мойсей в планината Синай, Бог бил обвит в

облак (Изход 19:16). Следователно по отношение на общуването на духовенството с Господ думата “облак”

запазила символичното си значение в Кумранската общност.

Издигането на Иисус в духовен ранг е описано в Новия завет като събитието, обикновено наричано

Възнесение. Не само той е говорел в притчи, така са постъпвали и авторите на евангелията, употребявайки

алегории и сравнения, които имали смисъл за “онези, които имат уши” – т. е. онези, които знаели

символите, използвани от книжниците. Така страниците от евангелските текстове, които изглеждат като

директен разказ (независимо колко свръхестествен е сюжетът), също са притчи. Както Иисус е казал на

последователите си (Марко 4:11-12):

И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството Божие, а на ония

външните, всичко бива в притчи; за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и

да не разбират.

Въпреки че се е превърнал в общоприет израз за посвещението на Иисус в свещеник, терминът

Възнесение не е използван в Деянията. Там просто се казва: “И като рече това, както Го те гледаха, Той се

повдигна, и облак Го подзе изпред очите им” (Деяния 1:9).

Докато Иисус навлизал в светото Небесно царство, двама ангели-вестители (свещеници) съобщили,

че един ден ще се върне на земята: “И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха

пред тях двама мъже в бели дрехи, и рекоха: мъже, галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този

Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да си отива на

небето” (Деяния 1:10-11). И така, шест месеца след Възкресението си, Иисус напуснал обикновения живот

за три години, през който период Мария Магдалина, майката на детето му, не трябвало да има физическа

връзка с него.

“ЧИНЪТ” НА МЕЛХИСЕДЕК

Според Евреи 5:6 по онова време (септември 33 г.) Иисус бил ръкоположен в свещенически чин на

Мелхиседек. Имайки предвид, че това се е случило шест месеца след Възкресението му, явно е бил още

жив, всъщност той е бил жив по време на събитията от Деяния на апостолите, където са описани

пътуванията и делата им.

Вече говорихме за това, че както се посочва в свитъците от Мъртво море и трудовете на Иосиф

Флавий, свещеническата йерархия на Кумран била организирана по подобие на небесната ангелска

йерархия. Свещеникът Авиатар бил наричан Гавриил, а следващият по стълбицата нагоре,

първосвещеникът Садок, бил наричан Михаил – Михаил-Садок (Мелхиседек).

Първият Мелхиседек, царят-свещеник на Салим, се появява в Битие 14:18-20, където предоставя на

Авраам хляба и виното на причастието на Граала. На иврит името произлиза от Melek (цар) и Tsedeq

(Праведност) - понякога Melchizaddiq – Цар на праведните. В друг вариант като цар на Салим той бил

(както е описано в Битие) Цар на мира. Негова статуя е поставена до северната врата на Шартрската

катедрала – Вратата на посветените, - където той е изобразен с потира и хляба на духовната храна.

Части от “Свидетелства за принц Мелхиседек” са открити сред свитъците от Мъртво море, където

се намеква, че Мелхиседек и Архангел Михаил са едно и също. В тези древни пергаменти Мелхиседек е

наричан Небесният принц и Принцът на Светлината.

По подобен начин Кумранският “Дамаскски документ” потвърждава, че титлите Садок и

Мелхиседек били равностойни и взаимозаменяеми. По същество, тъй като Садок била най-висшата

свещеническа титла и тъй като Melchi или Malchus се отнасяли за царство, явно Мелхиседек означавало

цар-първосвещеник. Това било особено важно за Иисус, тъй като преди това той нямал свещенически чин.

Но на този етап, през 33 г., бил ръкоположен като цар-първосвещеник при влизането си в Царството

Небесно: “Където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков”