(Евреи 6:20).
За да се обясни историческото значение на това, Евреи 7:14 категорично отхвърля идеята за
непорочно зачатие от преводите на евангелията, потвърждавайки, че истинският баща на Иисус е Иосиф,
потомък на Иуда и Тамар. Там пише: “Защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещеничество в
неговото коляно Мойсей нищо не е казал”. Също там се обяснява, че законът за духовен чин трябвало да
бъде променен, за да бъде приспособен към новия статут на Иисус (Евреи 7:12).
Причината, поради която свещениците от рода Садок станали толкова важни, че законът е трябвало
да бъде променен, била във факта, че в най-висшите слоеве на духовното общество имало празнота, която
трябвало да бъде запълнена. Родът на Садок, който управлявал над 1000 години, бил прекъснат. Преценило
се, че като най-близък сродник на династията, Иисус може да поеме отговорността.
От политическа гледна точка фракцията на последователите на Иисус и Симон Фарисея била
основана приблизително по същото време както и тази на Иисусовия по-голям братовчед Иоан Кръстител.
По стародавна традиция царете наследници на Давид били в съюз със Садокските жреци, а първосвещеник
Садок по онова време бил Иоан Кръстител, син на Захария и Елисавета (леля на Иисус по майчина линия).
Иоан получил власт през 26 г., при идването на римския управник Пилат Понтийски, но много упорито
следвал тесногръдата “източна” линия, докато Иисус бил проелинистично настроен, с много по-либерални
възгледи. Иисус си представял Израел и Иудея като хармонично, обединено общество, но често бил
разочарован от твърдоглавите консервативни евреи, сред които и Иоан Кръстител.
Идеята на Иисус била проста и се основавала на презумпцията, че една разделена еврейска нация не
може да победи Рим. Разбирал обаче и че евреите не могат да постигнат целта си, ако продължават да се
делят от местните неевреи. Въпреки че Иоан признавал Иисус като законен царски наследник и го кръстил
в река Йордан, в обществените си убеждения отстоявал разграничението от друговерците.
Иисус знаел, че има пророчества за месия, който ще поведе народа към спасение, и колко отчаян е
копнежът за такъв месия. Иоан Кръстител не бил достатъчно общественоактивен, за да изпълни тази роля,
но доста се спекулирало с това дали Иисус или Иоан е очакваният Месия. Все пак Иоан бил овластеният
Садок, макар че когато го попитали направо дали той е Месията Спасител, “Той изповяда, и не се отрече;
той изповяда: не съм аз Христос” (Иоан 1:20).
Кумранските свитъци обаче показват, че обществото живеело в очакване на двама важни Месии.
Единият трябвало да бъде от свещеническата каста и го наричали Учител по праведност; дрегият – принц
от Давидовият род, воин, който да възстанови царството на народа си. Иоан ясно заявил, че не е
царственият Месия: “Рекох: не съм аз Христос, но съм пратен пред Него” (Иоан 3:28).
Непопулярен до този момент, Иисус се появил в обществената сфера. За кратко време събрал
последователи, излъчил дванадесетте апостола и започнал делото си. Лука 3:1 гласи, че това се е случило
през 29 г., през 15-та година от управлението на император Тиберий. Година по-късно обаче Иоан
Кръстител бил задържан и затворен от Ирод Антипа, тетрарх на Галилея. Антипа се бил оженил за
Иродиада, бившата съпруга на своя полубрат Ирод Филип, и Кръстителят неведнъж осъждал
бракосъчетанието, обявявайки го за грях. Впоследствие дъщерята на Иродиада изискала Иоан да бъде
екзекутиран и Ирод Антипа се съгласил на това през септември 31 г. (Матей 14:10). Евангелските разкази
не разкриват името на тази дъщеря, но в “Иудейски древности” се твърди, че Иродиада имала дъщеря на
име Саломия, и се приело, че тя е тази дъщеря.
Всъщност става ясно, че дъщерята изискала Иоан да бъде лишен от званието си, а Садокската
kephale (лента за глава) да бъде дадена на нея. (Поради лош превод на това място често се приема, че тя е
поискала главата на Кръстителя). Тъй като Иоан умрял неженен и бездетен, това било краят на Садокската
династия, което оставяло ролята на Месия изцяло на разположение на Иисус и наследниците му. Иоан бил
придвидил тази перспектива и тъкмо поради това казал на последователите си: “Той трябва да расте, пък аз
да се смалявам” (Иоан 3:30).
След безславната смърт на Иоан Кръстител много от последователите му се обърнали към Иисус.
Мнозина мислели, че той бил очакваният Месия Спасител, но тъй като няколко от пророчествата останали