неизпъленни, той бил дисквалифициран. Някои от храмовите свещеници поддържали по-малкия брат на
Иисус – Яков, тъй като по онова време бил член на Синедриона, но Яков въобще не се интересувал от
спора за Месията.
ВРЕМЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
Династичните наследници били оглеждани и възпитавани в манастира, където живеели и майките
им. Самият Иисус бил отгледан в такова затворено общество и затова в евангелията е писано толкова малко
за детството му. Това поселище в покрайнините на Кумран било наречено Иудейският Витлеем (за разлика
от селището Витлеем на юг от Иерусалим). Матей 2:4-5 твърди, че Иисус е роден във Витлеем Иудейски.
Един кумрански свитък идентифицира това място като Дома на кралицата, но първоначално то е било
палат на Хасмонейския кралски род.
Тригодишният период на монашеско уединение изтекъл през септември 36 г., след което през
декември, във Времето на възстановяване, отново му били разрешени физически контакти със съпругата.
Много характерно за Новия завет е, че думите, имената и титлите с неясно значение биват използвани
навсякъде, където е нужно това значение. Без съмнение най-подробното изследване в тази област до ден
днешен принадлежи на д-р Барбара Тиъринг, член на Съвета по богословски науки към университета в
Сидни, Нейните проучвания се основават на информация от свитъците от Мъртво море, където има
описание на шифровите системи, използвани в есейското общество. Коментарите в тези свитъци съдържат
тайните на Pesharim (пътища към важни следи), които били събрани в предевангелски времена от учените
книжници на Кумран.
В отделни случаи има отклонения от кодираните имена и титли, които са сложни и
трудноразбираеми, но повечето са ясни, макар и не очевидно от пръв поглед. Често наличието на тайна
информация в евангелията се обозначава с “който има ухо, да чуе” – фразата неизменно бива последвана от
пасаж със скрито значение, предназначено за притежаващите кода. Принципите на шифъра са неизменни и
символиката остава неизменна, както и в случая със самия Иисус.
В библейски смисъл “пешар” ( pesher – единствено число на pesherim, означаващо “обяснение” или
“отговор”) е название на Иисус като Божие Слово. Това се установява в самото начало на Евангелие от
Иоан:
В началото беше Словото, и Словото беше у Бога.. И Словото стана плът, и живя между
нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му” (Иоан 1:1, 14).
В евангелските текстове няма променливи. Където се използва фразата “Божие Слово”, това означава
или че Иисус е присъствал, или че става дума за него, както е в Лука 5:1, където Иисус стои до
Генисаретското езеро. Фразата се използва и в Деяния, за да се уточни местонахождението на Иисус след
Възнесението. И така, когато се чете, че “Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е
приела Словото Божие” (Деяния 8:14), лесно е човек да се досети, че Иисус е бил в Самария.
От това следва, че под “словото Божие растеше” (Деяния 6:7)1 би трябвало да разбираме, че Иисус се
е умножил, както се разбира от присъствието на израза в притчата за Сеяча и зърното (Марко 4:8): “И други
[семена] паднаха на добра земя и почнаха да дават плод, който поникна и порасна”. Както казал Иоан
Кръстител за Иисус, когато се отказал от династичния спор, “Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам”.
Накратко, пасажът от Деяния означава, че Иисус се е плодил и размножил – т. е. имал е син. Едва ли е
изненадващо, че първородния му син също бил кръстен Иисус (Иешуа).
Според Месианските правила раждането му било през 37 г. – годината след като Иисус се завърнал
към брака си по Времето на възстановяване. След раждането на син обаче Иисус трябвало да се подложи на
пълно сексуално въздържание още шест години.
ДЕТЕТО НА ГРААЛА
РАЗДЯЛА
1 Деян 6:7 „И тъй, словото Божие растеше и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Йерусалим…”
В началото на 40-те години на I в. след Христа новопокръстеният Павел подкрепил апостол Петър в
Антиохия, Сирия, докато братът на Иисус Яков и последователите назаряни продължили дейността си в
Иерусалим. Още по-явно станало разделението, когато Симон Зилота създал клон на своята фракция в
Кипър.
До този момент Петър бил дясната ръка на Иисус и като такъв трябвало да се грижи за Мария