Магдалина през годините на съпружеско разделение. Но въпреки че бил женен, Петър презирал жените и
не бил подготвен да се грижи за нея, доколкото като свещеник и апостол тя заплашвала неговата власт.
Съответно той лишил Мария от апостолски статут сред своето движение в Антиохия. Терминът
християнин бил използван за пръв път в Антиохия през 44 г. и новата религия започнала да се развива там,
преди да се придвижи към Рим.
През това време Иисус и Мария възобновили брака си през декември 43 г., шест години след
раждането на сина им. Иисус, изглежда, не се тревожел от отношението на Петър към Мария и бил
спокоен, че тя има добри приятели в лицето на Симон Зилота и съпругата му Елена-Саломия. По това
време, през декември 43 г., Мария заченала за трети път. Но преди пролетта на 44 г. Иисус бил заминал на
мисия в Галатия, Централна Мала Азия, с новия си главен ученик Иоан Марко.
През този период братът на Иисус – Яков, и ръководеното от него назарянско движение започнали
да се превръщат във все по-голяма заплаха за римската власт в Иерусалим, вследствие на което през 44 г.
Яков Боанергес бил екзекутиран от Ирод от Халкис (Деяния 12:1-2). Симон Зилота веднага отмъстил, като
наредил цар Ирод Агрипа да бъде отровен, но след това се наложило да бяга. Апостол Тадей бил задържан
при опит да се измъкне и екзекутиран от Ирод от Халкис. Това поставило бременната Мария в много
опасна ситуация, защото Ирод знаел за връзките и със Симон. Затова помолила за помощ някогашния
възпитаник на Павел, младия Ирод Агрипа II, който се постарал да уреди пътуването и до едно имение на
Иродите в Галия.
Знаем, че около десетилетие по-рано, през 32 г., Симон бил предводител на зилотски бунт срещу
Пилат Понтийски в Иерусалим. В резултат бил обявен извън закона от Ирод Агрипа I, чието убийство този
път Симон успял да уреди. Макар и Иисусов апостол, Симон Зилота бил известен като кананит (фанатик).
Старейшините от Синедриона и римските власти, които изиграли важна роля за осъждането на Иисус,
следели отблизо съратниците му. Като посветена сестра и роднина на Симон (Лазар), Мария Магдалина
често била подозирана като негова помощница. Вероятно била класифицирана като harmartolos (непокорна
пред закона): дума, която грешно е преведена в Лука 7:37 като “грешница”.
Мария имала двойна роля в дейността на деспосините. Нейното първостепенно задължение било
продължението на Давидовия род, тоестда роди син и наследник на Иисус – задължение, което тя успешно
изпълнила. Освен това била важен елемент от апостолската мрежа, която вече се разпростирала в чужди
земи. Независимо от личната им привързаност, било дошло времето Иисус и Мария да се трудят далеч един
от друг и тъй като и Симон, и Мария трябвало да напуснат Иудея, тя била поверена на грижите на Симон.
ПЪТЕШЕСТВИЕТО НА МАГДАЛИНА
Чудесно илюстрираният ръкопис “Животът на Мария Магдалина” от архиепископ Рабан Мавър
разказва как Мария, Марта, Симон-Лазар и техните спътници напуснли родния бряг:
И с попътен източен вятър, те прекосили морето между Европа и Африка, оставяйки
града Рим и италианските земи вдясно. Сетне спокойно завили надясно и пристигнали в
града Марсилия в Галската провинция Виен.
Библиотеките в Париж съдържат няколко ръкописа, дори по-стари от този на Рабан Мавър, които
свидетелстват за мисията на Мария в Прованс. Тя се споменава и в химн от 600-те години, който бил
публикуван в хрониките Acta Sanctorum на йезуита Жан Болан през ХVII век. Открити са и отделни
документи, съдържащи части от разказа, датиращи от IV век, а век по-рано, в епохата на кралете-рибари в
Галия, преди времето на Меровингите, в Ла Сент Бом бил основан Орденът на касианитите. Ръкописът от
IХ век, озаглавен Vita Emeretica beatae Maria Magdalenae, се счита за копие от гръцки оригинал от II век,
който може би е написан от Егезип.
В изящните изкуства има много изображения на Мария Магдалина в Прованс. Те показват
акостирането на кораба, срещата и с кралицата на Марсилия, съзерцания в пещера, рисунки с Лазар и
Марта и проповеди пред народа на Лангедок.
Разказите единодушно определят, че водачът на мисията в Прованс бил Симон Зилота, станал
известен като Лазар Велики ( Maximus). Той установил седалището си в Марсилия (където и днес в църквата