“Сен Виктор” до пристанището се издига негова статуя). Накрая той положил Магдалина в алабастровата и
гробница в параклиса на Сен Максимен през 63 г. Сред първоначалните им спътници били още
прислужницата на Марта – Марсела, апостол Филип и сподвижникът му Трофим (известен като св. Трофим
от Арл).
Филип, според историка Гилдас I Албаник (435-512 г.), вдъхновил последвалата мисия на Иосиф в
Англия. В De Sancto Joseph ab Arimathea (“За св. Иосиф Ариматейски”) пише, че “Иосиф отишъл при
Филип, апостола сред Галите”. Фрекулф, епископ в Лизьо, през IХ век пише, че св. Филип тогава изпратил
мисия от Галия в Англия “да донесат благата вест в живия свят и да проповядват за раждането на Иисус
Христос”.
В мисията участвали и сестрите на Иисус, Сара-Саломия и Мария Яковова (Клеопова)
заедно
със съпругата на Симон-Лазар, Елена-Саломия. Те са погребани в гробницата “Светите Марии от морето” в
Камарг. Елена-Саломия била посветена от Братството в Ефес и имала право да носи червените дрехи на
първожреца ( hierodulai). Сара-Саломия, черноробата назарянска свещеничка, станала покровителка на
циганите, които я наричат Sarah-la-Kali, или Черната Сара. И до днес на 24 май всяка година роми от цял
свят се стичат за шествие и поклонение пред нейните мощи край морето.
Мария Яковова, младата вдовица на Клеоп (Иоан 19:25), имала изключително много последователи в
Англия и почитта към нея продължила доста дълго в средновековието. Като назарянски свещеник тя се
споменава в “Деянията на Магдалина” и в древния ръкопис “История на Англия” във Ватиканския архив.
Известна и под прозвището Мария Циганката, нейният брачен обет бил наричан Merrie, чиято етимология
се свързва с английския глагол “омъжвам се”, и откъдето води началото си средновековния израз Весела
Англия ( Merrie Englande). Поради връзката си с морето Мария Яковова била първата merri-maid (mermaid)
– русалка, и през средновековието към името и било добавяно Марина. Тя е нарисувана до Мария
Магдалина на прозореца в църквата “Сен Мари” в Париж и спомен за нея е запазен в образа на девойката
Мариана и веселата дружина (Merri men) от легендите за Робин Худ. (Сестрите на Иисус Мария Яковова и
Сара-Саломия често били наричани “циганки” заради това, че са дошли от Египет. Думата “циганин”идва
от стара форма на думата “египтянин”).
В ранните дни на християнството император Константин забранил преклонението пред Циганката
Мария, но тя продължила да бъде почитана и дори свързвана с богинята на любовта Афродита, за която се
казва, че била “родена от морската пяна”. Нейният символ била раковината, изобразена така впечатляващо
в известните картини “Раждането на Венера” на Сандро Ботичели и Адолф Бугеро. Мария Яковова често
била рисувана от англосаксонски художници като Майската кралица, докато в Корнуел я наричали Мероу
( Merrow), а нейните танцьори ( Merrow’s men) и до днес изпълняват ритуалите си под изопаченото име
Moris Men на празненства в провинциална Англия.
Морското пътешествие на Мария Магдалина до Галия се е превърнало в сюжет за много творци.
Красноречив пример е изложената в църквата на Светите Марии картина на Анри дьо Гуадермари. Тя
пресъздава момента на пристигането на кораба със Светите Марии на провансалския бряг и е била
изложена в Парижкия салон през 1886 г. Друга известна картина с такъв сюжет е “Морското пътешествие”
на Лукас Мозер, която е част от иконостас от ХV век ( Der Magdalenenaltar), в Тюфенброн, Южна
Германия. А през ХIV век Джото ди Бондоне нарисувал “Пътешествието до Марсилия”, фреска в параклиса
на Мария Магдалина в църквата на св. Франциск Асизки.
В Марсилия и провансалският регион до V век официален език бил гръцкият. Факт, който трябва
задълбочено да бъде осмислен, е, че арамейският на Иисус и другите проелинистично настроени евреи бил
силно повлиян от гръцкия. Освен това след толкова време под римска окупация в еврейската култура
неизбежно започнали да се проявяват елементи от латинската. Правени са много приспособявания на езика
и заради неевреите, така че, с някои допустими грешки, да могат да се разбират взаимно. Следователно
латино-гръцкия в Галия е бил достатъчно разбираем за Мария и нейните спътници.
НА ЗАПАД
През 44 г. Мария родила втория си син, за което се споменава в Новия завет: “А Словото Божие