растеше и се разпространяваше” (Деяния 12:24). Този син бил така важното Дете на Граала и в чест на дядо
си бил наречен Иосеф (Жозеф).
След като изпълнил династичните си задължения, ставайки баща на двама сина, Иисус бил
освободен от ограниченията и отново му било позволено да води нормален живот. От 46 г. по-големият му
син, Иисус II (тогава на девет), бил в училище в Цезарея. Три години по-късно преминал церемония на
обществено “рождение” в Прованс. В съответствие с обичая на дванадесетгодишна възраст трябвало да
бъде символично роден отново от утробата на майка си.
През 53 г. Иисус младши бил официално обявен за Наследник на короната в Коринтската синагога
и съответно получил титлата на Давидовите наследници – Праведни (на гръцки: Dikaios). С това той
официално заместил чичо си, Яков Праведни, като царски наследник. Достигайки до официално
пълнолетие на 16, Иисус Праведни станал и назарянски първосвещеник, получавайки правото да носи
черна роба – каквато носели и жреците на Богинята-майка Изида.
Неговият баща Иисус Христос през 61 г. пътувал през Крит до Малта с Лука и Павел (Деяния 27:7,
28:1). Сетне Павел се върнал в Иерусалим, но бил обвинен в заговор срещу садукейския първосвещеник
Йонатан Ананий, който бил убит от римския управител на Иерусалим Феликс. Феликс бил изпратен на
съдебен процес при Нерон в Рим и Павел бил принуден да го последва. След известно време Феликс бил
оправдан, но Павел останал затворен поради връзките си със своя бивш ученик Ирод Агрипа II, когото
Нерон ненавиждал.
Някъде по същото време, но далеч от опасностите на Рим, по-малкият брат на Иисус II – Иосеф
(Жозеф), бил приключил образованието си в друидското училище и се установил в Прованс с майка си
Мария Магдалина. Там по-късно към тях се присъединил и чичото на Иосиф, Яков, който се заселил на
запад за постоянно, след като през 62 г. бил прогонен от Иерусалим. Ръководените от него назаряни били
подложени на жестоки гонения от страна на римляните, а Синедрионът го обвинил в противозаконно
учение. Затова той бил осъден на пребиване с камъни и обявен за духовно “мъртъв” (отлъчен) от
еврейските старейшини. Така някогашният уважаван член на Синедриона бил свален от най-висока
обществена и духовна позиция и превърнат в аутсайдер.
След като загубил правата си пред църковния закон, Яков се преселил на запад при Мария
Магдалина и съратниците и в Галия. Петър пристигнал в управлявания от Нерон Рим, за да се погрижи за
последователите на Павел, които вече били известни като християни. През 64 г. Рим бил запален. Макар да
бил главният заподозрян за това деяние, неуравновесеният император обвинил християните и екзекутирал
Петър и Павел.
Управлението на Нерон довело до политическа нестабилност и страстите в Светите земи се
нажежили. В началото на 66 г. в Цезарея имало единични сблъсъци между зилотите и римляните.
Агресията бързо се разпространила към Иерусалим, където зилотите завзели няколко стратегически пункта.
Те държали града четири години, до 70 г., когато голяма римска армия, предвождана от Тит Флавий,
пристигнала там и опустошила Иерусалим. Храмът рухнал, а след него всичко се превърнало в руини.
Повечето жители били посечени, оцелелите били продадени в робство, а Свещеният град запустял за цели
шест десетилетия.
След този погром еврейската нация потънала в смут. Паднал не само Иерусалим, но и Кумран,
чието последно укрепление била планинската крепост Масада, на югозапад от Мъртво море. Там по-малко
от хиляда евреи успявали да удържат на многобройните атаки и обсади от страна на мощната римска
армия, но почти били отрязани от достъпа до продоволствия. През 74 г. ситуацията изглеждала
безнадеждна и гарнизонният командир Елеазар бен Иаир организирал масово самоубийство. Само две жени
и пет деца оцелели.
Вълни от назарянски бегълци напускали Светите земи, за да разпространят вярата си в Северна
Месопотамия, Сирия, Южна Турция и части на Европа. По-късният летописец Юлий Африкански от Едеса
писал подробно за това изселване, твърдейки, че римските власти умишлено унищожили всички
официални документи, за да попречат на бъдещ достъп до подробностите от семейното родословие на
Иисус. Той наричал тези царски наследници деспосини.
ОТКРОВЕНИЕТО НА АГНЕЦА
С изключението на няколко инцидентни споменавания на Иосиф като баща на Иисус, след края на