детството, описано от Лука, той не се появява собственолично в Новия завет. Преди това Иосиф присъства,
когато Симеон Есеинът (“Гавриил” на сектата по онова време) узаконил раждането на Иисус, което било в
разрез с традицията (Лука 2:25-33). С това се изчерпва цялото участие на Иосиф в разказа. Покрай сцената
в храма при общественото признаване на Иисус узнаваме, че Иосиф е бил жив през 18 г., но той не се
споменава при разпятието на сина му 15 години по-късно. Обикновено се приема, че е починал преди
началото на активната проповедническа дейност на Иисус през 29 г.
Една от въпросителните относно принципите, според които е съставен Новия завет, е защо
родителите на Иисус са повече или по-малко пренебрегнати. Нищо не се знае за ежедневието на Мария,
освен когато се отнася пряко до Иисус. Дори денят на смъртта и не е известен, въпреки че Успение
Богородично се празнува всяка година на 15 август. “Католическа енциклопедия” твърди, че тази дата е
била посветена на събитието, а не фиксира утвърден исторически факт. За смъртта и се приемат различни
години, вариращи от 36 г. до 48 г. Това, което се знае от евангелията обаче, е, че от кръста Иисус поверил
майка си на своя “възлюбен ученик”: “И от оня час ученикът я прибра при себе си” (Иоан 19:27). На това
място думата, използвана да опише задължението на последователя, е paranymphos, която се отнася за
личен придружител или настойник. По-долу ще разгледаме личността на тайнствения „ученик, когото Исус
обичаше”.
Не е лесно да се установят действията на Иисус след посещението му в Малта (Мелиция) около 61
г. Някои предполагат, че е последвал апостол Тома в Индия и е починал в Шринагар, Кашмир, където се
твърди, че има негов гроб. Но това е свързано с предположението на кашмирци, че Иисус и един пророк на
име Юз Асаф са едно и също лице. Въпреки интересното предположение доказателствата далеч не са
убедителни.Въпреки това е ясно, че Иисус е починал през или преди 73 г. През тази година на големият му
син, Иисус II Праведни, била прехвърлена царската титла на Давид: “Аз, Иисус, изпратих Своя Ангел да ви
засвидетелства това в църквите. Аз съм коренът и родът Давидов, утрената и светла звезда” (Откровение
22:16).
Свещениците и духовниците обикновено учат, че последователните сватби в новозаветната книга
Откровение означават символичното бракосъчетание на Иисус Христос с Християнската църква. Факт е
обаче, че когато Иоан (апостолът Иоан Боанергес) е писал своя Апокалипсис на гръцкия остров Патмос,
Църква не е имало. Той не е знаел абсолютно нищо за институцията, която щяла да се появи след края на
неговия живот. Сватбите, описани в неговия доста езотеричен стил, били сведения за историята на
Месианския род.
Дъщерята на Иисус и Мария Магдалина, Тамар явно се е омъжила за св. Павел в Атина през 53 г., а
женитбата на Иисус Праведни е описана като сватбата на Агнеца в Окровение 19:7-9. Както Иоан назовава
Иисус Словото Божие (1:1, 14), Иоан Кръстител го нарича Агнец Божий (Иоан 1:29). Тези названия – Слово
и Агнец – са станали нарицателни за наследниците на Иисус в Иоановия Апокалипсис.
Иисус Праведни (роден в 37 г.) бил на тридесет и шест години през 73 г., когато невястата му
облича “чист и светъл висон” за сватбеното пиршество. “Той ми рече:.. аз съм съслужител твой и на твоите
братя, които имат свидетелството Иисусово; и името Му – Слово Божие” (Откровение 19:10-13).
Неговият син, Иисус III, бил роден през 77 г., призван да бъде “Алфата и Омегата” (Откровение 1:10).
Това било садукейското название на Иродовия род, прехвърлено върху Давидовия род през 102 г., когато
Иродовият род бил прекъснат. Иисус III се оженил през 113 г. (отново на тридесет и шест години, в
съответствие с династичния обичай), обявявайки “Аз съм коренът и родът Давидов, утрената и светла
звезда” (Откровение 22:16).
ЛЮБИМИЯТ УЧЕНИК
“Ученикът, когото Иисус обичаше” е действащо лице, за чието разпознаване се спори от векове.
Най-споменаваният в тази връзка е апостол Иоан Боанергес, син на Зеведей и брат на Яков. Друг кандидат,
разбира се, е Мария Магдалина, за която в Новия завет и в Евангелие от Филип се казва, че е възлюбена от
Иисус. На трето място в предположенията е Иоан Марко, още известен като св. Марко.
Единствените библейски споменавания на “любимия ученик” са в Евангелие от Иоан. Едно от тях е
в сцената на Разпятието, където Иисус му поверява грижата за майка си – и явно е изключено да става дума