за Мария Магдалина, тъй като обръщението определено е в мъжки род:
А Иисус, като видя майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, каза на майка Си:
жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра
при себе си (Иоан 19:26-27).
Освен този споменат от Иоан “любим ученик” единствено жените сродници на Иисус са при кръста.
Това е общият момент във всички евангелия. Не се споменава нито Петър, нито друг от апостолите. Преди
това Матей 26:56 и Марко 14:50 единодушно твърдят, че след арестуването на Иисус последователите му
“Го оставиха и се разбягаха”. Явно един от тях представлява изключение.
Анонимният ученик се появява по-късно при Възкресението, но Мария Магдалина отново трябва да
се изключи, защото самата тя е, която говори с него. Изключва се и Петър, тъй като и той е споменат
изрично:
Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус
обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили (Иоан 20:2).
По-късно, в разговор между Петър и Иисус, още на два пъти се споменава “любимият ученик”, но
името му остава неизяснено. Иоан Марко обаче може да бъде изключен поради споменаването на
тайнствения персонаж сред присъстващите на Тайната вечеря: “А един от учениците, когото Иисус
обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови” (Иоан 13:23).
Въпреки че Евангелие от Иоан не уточнява кой е бил на Тайната вечеря, другите три евангелия го
правят и са удинодушни, че там са били само Иисус и дванадесетимата му апостоли:
А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика (Матей 26:20).
Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте (Марко 14:17).
Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него (Лука 22:14).
Тъй като Иоан Марко (който се появява едва в Деянията) не е сред дванадесетимата апостоли според
никое от евангелията, трябва да се предположи, че не е бил на Тайната вечеря и съответно не може да се е
облягал на гърдите на Иисус. При това положение Иоан Боанергес се оказва най-логичният кандидат.
Проблемът е, че не е типично за Евангелие от Иоан да остави неразяснен един толкова важен въпрос.
От всичките евангелия това на Иоан се отличава с най-голяма яснота. То включва важни събития,
като сватбата в Кана и възкресяването на Лазар, които липсват в другите евангелия. Това е единственото
евангелие, което обяснява, че Мария, която помазала Иисус във Витания, била същата жена, която го
помазала преди това. Да споменава ученик на Иисус по такъв тайнствен и загадъчен начин, влиза в
противоречие със стила на този доста прецизен автор. Именно поради това би могло да се очаква, че
тайнственият ученик е бил еднозначно определен на по-ранен етап. И така, споменал ли е по-рано Иоан, че
Иисус проявява особена обич към конкретен свой ученик? Всъщност, да. Има два такива случая, в които се
споменава една личност.
Причината любимият ученик да не присъства в евангелията на Матей, Лука и Марко е, че
споменаването му в тях е било заличено. Св. Климент го премахва в старанието си да прикрие връзката на
Иисус с Мария Магдалина в разказа с възкресението на Лазар. Авторът на Евангелие от Иоан все пак не е
пропуснал да спомене възлюбения апостол. Иоан 11:5 гласи: “А Иисус обичаше Марта, и сестра и, и
Лазаря”. Малко по-късно, след възкрееснието на отлъчения от общността Лазар, Иоан 11:36 отново
потвърждава отношението му: “Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал”.
След като е бил посочен на два пъти, споменаването на “любимият” при Тайната вечеря, Разпятието
и Възкресението се приема за изяснено. “Ученикът, когото Иисус възлюбил”, бил Лазар, чиято Авраамова
титла Елеазар е заместила в Иоановия текст името му, споменато преди това, Симон Зилота. Той бил най-
старшият от Иисусовите апостоли; мъжът, на чиито грижи била посветена Мария Магдалина и който се
оженил за лелята на Иисус, Елена-Саломия. Симон-Лазар не само бил апостол и отец в Кумранското
общество, но и член на семейството на Иисус. Следователно е имало основателна причина Иисус да го
избере за закрилник на майка си.
След като установихме това, остава въпросът кой е авторът на Евангелие от Иоан. За разлика от
Откровението, което авторът всъщност е подписал с името Иоан, това евангелие е анонимно. Не е писано