от автора на Откровението, нито от автора на включените в Новия завет Първо, Второ и Трето послание на
Иоан. Авторът на евангелието явно е знаел много подробности, които липсват в другите три евангелия, а
трудът му свидетелства за една по-интелигентна личност. Текстът разкрива добро познаване на
свещеническите традиции, а и близост с Иисус.
Към края на Евангелие от Иоан става ясно, че източникът наинформацията е любимият ученик, но не
той е крайният автор на произведението. След разговор между Иисус и Петър за възлюбения ученик той
заключава: “Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му
е истинско” (Иоан 21:24). Така “свидетелството му” означава разказа на Симон-Лазар, възлюбеният
апостол, който предоставил началния материал на автора на евангелието. Самият разказ обаче дава идея и
аргументи кой всъщност е написал текста.
Видяхме как четирите евангелия се различават в описанието на жените, които отишли до гроба на
Иисус. Във всички тях обаче присъства Мария Магдалина. Фактически тя е трябвало да бъде там, за да
помаже Иисус като негова съпруга. Важно при Иоан е, че само там Мария Магдалина отива сама. Иоан 20:2
разказва, че след като намерила гроба празен, Мария отишла да доведе Петър и Лазар. След като огледали
празната гробница, те си отишли: “Тогава учениците се върнаха пак у тях си. А Мария стоеше при гроба
отвън и плачеше” (Иоан 20:10-11).
След кратък разговор с ангелите в гробницата Мария се срещнала с Иисус в градината пред нея. Това
довело до думите “Не се допирай до мене”, когато се опитала да прегърне Иисус, но той не и позволил.
(Причината за това била, че Мария очаквала дете и физическият допир им е бил забранен).
Този епизод е споменат единствено в Евангелието от Иоан – личен разговор, с конкретни реплики
между Иисус и Мария Магдалина. Двамата били сами. Следователно има само двама души, които може да
са написали Евангелие от Иоан, и авторът не е Иисус. Като изключа детайлите, чиито източник бил
близкият приятел на Мария Симон-Лазар, това е единственото евангелие, което изяснява, че двете
помазвания са извършени от една и съща жена. Така че най-вероятно е то да е писано именно от тази жена.
Единствено тя е можело да знае за личния разговор в градината с Иисус. Никой друг не е бил там, за да го
чуе. Авторът на Евангелие от Иоан може да бъде само Мария Магдалина.
В евангелията Иисус е в присъствието на жени седем пъти и в шест от тях Мария Магдалина се
споменава на първо място. Седмият път се споменава най-напред майка му. Това е сцената с жените под
кръста в Евангелието на Иоан. Във всички други случаи евангелистите признавали на Мария правото по
старшинство, но ако тя наистина е авторът на Евангелие от Иоан, нормална проява на уважение би било да
постави майката на Иисус пред себе си.
ЦАРСТВОТО НА ДЕСПОСИНИТЕ
КРАЛЕТЕ-РИБАРИ
Градът Екс ан Прованс, където през 63 г. починала Мария Магдалина, по-рано бил известен като
Аква Секста. Името идва от горещите извори близо до Екс ( Acqs) – като Acqs е средновековно изопачаване
на латинската дума aquae (води). В Лангедок Мария била запомнена като La Dompna del Aquae –
Господарката на водите. За гностиците (както всъщност и за келтите), когато на жени се отдавала почит,
често ги свързвали с езера, кладенци, фонтани и извори.
Свещениците-кръстители от времето на евангелията били наричани “рибари” и от момента, в който
бил посветен в “чин на Мелхиседек”, Иисус също е сочен за рибар. Неразбирането на терминологията от I
век, което е довело до схващането, че Иисус е син на трудещ се дърводелец, е станало причина да ни
засипват с образи на труженици апостоли, които хвърлят рибарските си мрежи. Например:
И като вървеше покрай Галилейско море, видя двама братя, Симона, наричан Петър, и
брата му Андрея, да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари; и казва им: вървете
след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци (Матей 4:18-19).
Според Кумранските ръкописи тримата свещеници левити заедно с дванадесетчленният съвет на
общността (делегираните апостоли на Месията) имали за задача да “запазят вярата по земята”. Въпреки
проповядваните от олтара романтични идеи е ясно, че апостолите не са били група от твърдоглави