фанатици, зарязали семейните си отговорности, за да следват един харизматичен предводител. Те били
видни обществени личности, чиито реални длъжности били преведени погрешно поради неразбиране на
езика от периода. Символично рибарството било част от ритуала на кръщението.
Груповите кръщения се провеждали във вода – в Мъртво или Галилейско море, - но някои
индивидуални кръщения можело да бъдат извършени в река Йордан. Неевреи, които търсели сдружаване с
евреите, можело да участват в организираните кръщения, но не били кръщавани във водата. Въпреки че
били заедно с еврейските кандидати за кръщение в споменатите безотточни морета, те можело само да
бъдат благославяни от свещениците, след като бивали изтегляни на лодките с големи рибарски мрежи. И
така, свещениците, които извършвали церемонията, били наричани “рибари”. Притчата в Лука 5:1-10 за
големия улов, след който Иисус “от кораба поучаваше народа”, е разказ за приемане на вярата от голяма
група хора. За подобен улов разказва и Иоан 21:1-11.
Подобно пренасяне на образите имало при левитите в светилището, които били наричани “хлябове”.
В ритуала на ръкополагането (церемония на допускане до свещеничество) изпълняващите богослужението
поднасяли седем самуна хляб на свещениците, а на обреклите се на безбрачие кандидати поднасяли пет
самуна и две риби. Символизмът в закона е много важен и той означавал, че се допускало неевреите да
бъдат “риби” при участие в ритуала на кръщение, но само истинските евери можели да станат “хлябове”.
Това е много важно при разглеждане на чудото с нахранването на петте хиляди души. Както с водата
и виното в Кана Галилейска, Иисус отхвърлил установената традиция и позволил неевреи да споделят
нещо, което било преди това запазено само за евреи, и то кандидати за свещеници. Той направил тази
отстъпка пред нееврейското братство на Хам (образно наречено “Петте Хиляди”). Той символично
допуснал тяхното “Множество” (техния Съвет на старейшините) до богослужението, като ги гостил с петте
самуна и двете риби на подгатвящите се свещеници (Марко 6:34-44). В другата случка, известна като
нахранването на четирите хиляди, седемте самуна на висши свещенослужители били поднесени от Иисус
на необрязаните членове на Съвета на Шем (Марко 8:1-10).
След приемането на Иисус сред духовниците на Мелхиседек династичният род на Иуда придобил
уникалния статут на царе-свещеници или, както наследниците на Иисус станали известни, царе-рибари.
Родовете наследници на Иисус и Мария Магдалина, продължили през царете (кралете)-рибари, съхранили
по майчина линия Духа на Екс и станали Родът на Водите: Династията на Акс. В този контекст образът на
изгубената невяста се свързва са философията на Светия Граал: “Само с правилния отговор на въпроса “На
кого служи Светия Граал?” може да бъде излекувана раната на краля-рибар и пустинята отново да стане
плодородна”. Това е цитат от “Великата история на Светия Граал”, френско-белгийска творба от около
1200 г., известна още като “Перлесфаус” ( Perlesvaus). Този разказ, в който месианският крал-рибар се
нарича Месиос, е категоричен за потеклото на Граала, потвърждавайки, че посредством Сангреала се е
съхранил кралският род.
Най-ранният писмен паметник за свещения Граал ( le Seynt Graal) е от 717 г., когато британски
отшелник на име Валеран имал видение на Иисус и Граала. Ръкописът на Валеран става известен чрез
Хелианд, френски монах от абатството на Фромунд, през около 1200 г.; както и от Джон от Гластънбъри в
Cronica sive Antiquitates Glastoniensis Ecclesie, а по-късно от Винсент от Бове, в неговата Speculum Historiale
от 1604 г. Всички тези текстове разказват как Иисус предал в ръцете на Валеран една книга. Тя започвала
така:
Ето книгата на твоя произход; Това е книгата на Сангреала.
В легендите за Артур Давидовият месиански род е представляван от кралете-рибари от семейството
на Граала, като родоначалническата фамилия е посочена с името Анфортас. Това е символична титла,
преиначена от латинското In fortis (в сила). Това е препратка към еврейското име Воаз, прадядото на Давид
(което също означава “в сила”), чиято значимост се почита и до съвременното масонство.
Името Воаз било дадено на левия стълб на Соломоновия храм (III Царе 7:21, II Летописи 3:17).
Капителът му, заедно с този на десния стълб Иахин, бил украсен с бронзови нарове (III Царе 7:41-42) –