от един по-голям сборник, известен под името Legenda aurea (“Златна легенда”). Това е една от най-
ранните книги, отпечатана през 1483 г., два века след смъртта на автора, в Уестминстър, Лондон от Уилям
Какстън. С по-ранни издания на френски и латински Какстън бил убеден от Уилям, граф Арундел, да
отпечата английска версия. Тя представлява сборник от архивни хроники, описващи подробно житията на
избрани светци, на голяма почит сред духовенството. Въпреки общата склонност на епископите да
подронват авторитета на Мария Магдалина, произведението редовно било четено публично в
средновековните манастири и някои църкви.
Бенедиктинският учен Рабан Мавър (776-856) е бил архиепископ на Майенс (Майнц) и абат на
Фулда, най-големия просветен център във Франкската империя по времето на Карл Велики. Рабан бил
известен като най-ученият мъдрец на времето си и се говорело, че като познавач на светите писания,
каноничния закон и литургията нямал равен на себе си. Най-великто му произведение “Житие на св. Мария
Магдалина”, се състои от петдесет глави, подвързани в шест тома и богати на цветни илюстрации. В тях се
съдържа много от написаното за Магдалина през IV век, когато император Константин полага основите на
римокатолическата църква, изместила по-ранните форми на християнството.
Книгата започва така:
Съзерцателният живот на благословената Мария Магдалина, именована с
благоговение избраница на Христос, и от Христос силно възлюбена.
В началото на ХV век манастирско копие на ръкописа на Рабан е открито в Англия, в Оксфордският
университет. Няколко години по-късно, през 1448 г., Уилям от Уейнфлийт, епископ на Уинчестър и
министър на Англия при крал Хенри VI, основава там Магдалинското общежитие – сега Магдалинински
колеж. Посветен на Мария, колежът бил един от първите, където се преподавали науки, а ръкописът
“Магдалина” и до днес се съхранява там.
По-рано произведението на Рабан е цитирано в Chronica Majora на Матей Парижки ( Matthaei
Parisiensis). Той е бил монах в абатството “Св. Олбънс” и събирал писания за своя игумен, Джон де Селиа,
от около 1190 г. Ръкописът на Рабан е споменат и в Ecclestiacticorum Historia Literaria Basilae в Оксфорд.
През 70-те години на ХV век, скоро след основаването на Магдалининския колеж в Оксфорд, в
Кеймбридж под патронажа на Хенри Стафърд, херцог Бъкингам, било възстановено образователното
общежитие за бенедиктински монаси, по-късно известно като Бъкингамски колеж. Постепенно наред с
монасите започнали да приемат и миряни. В епохата на Тюдорите, вследствие на предприетото от Хенри
VIII разпускане на манастирите, колежът станал собственост на лорд Томас Одли. През 1542 г. той
посветил колежа на Мария и го нарекъл Колеж на св. Мария Магдалина. На този етап лорд Одли намерил
начин да разграничи ясно своя колеж от сродната му институция в Оксфорд. Използвайки своето име,
преименувал Магдалининския колеж в Кеймбридж в Модлински, каквато е и традицията до наши дни.
Във фонетично отношение това изопачаване не било прецедент, тъй като Мария вече била спомената
като Мария Модлина в “Книгата на Марджъри Кемп (1438) – “Запомни, дъще, каква е била Мария
Модлина, Мария Египетска, св. Павел и много други светци, които сега са на небето”. Добре известен на
лорд Одли, този духовен дневник на Норфълкската мечтателка е известен като първата публикувана
автобиография на английски. Въпреки неграмотността на авторката, поради което е сурово критикувана,
книгата е забележителен летопис на бурния живот в Англия от ХV век.
И тъй, освен с многото църкви на Мария Магдалина в Англия, страната може да се похвали с
посветени на нея колежи и в Оксфордския, и в Кеймбриджския университет. Няма съмнение, че докато
римокатолическата църква се старае да отстрани Мария Магдалина, дори да очерни името и завинаги, тя е
дълбоко почитана в някои кръгове на духовенството в Англия – от бенедиктинците в Оксфорд до техните
братя в “Св. Олбънс”.
Почти същата е ситуацията във Франция – където Рабан Мавър е бенедиктински абат, и в Италия,
където основната заслуга се пада на Джакопо ди Вораджине, доминиканец. Дори по-рано, на църковния
събор в Троа, където става официалното признаване на Ордена на тамплиерите, френският цистерциански
абат Бернар от Клерво въвежда в устава му клетва за вярност към Мария Магдалина. Френския крал Луи ХI