символ на мъжката плодовитост според Соломоновата песен (Песен на Песните) 4:13. Неслучайно на две от
известните картини на Сандро Ботичели, “Мадоната с нара” и “Мадона Магнификат”, млазенецът Иисус
държи в ръка разтворен зрял нар.
Потомците на Мария Магдалина от Акс били видни хора в Аквитания – област, чието название също
идва от acquae (води), или acqs, както е името на града Дакс ( d’Acqs), на запад от Тулуза. Княжеските
разклонения на Меровингите, които се установили там, наследниците на кралете-рибари, се превърнали в
графове на Тулуза и Нарбон; както и крале на Септимания, кралство на територията на днешна Южна
Франция.
Друго разклонение на рода по майчина линия се свързва с Келтската църква в Бургундия, като през
VI век Вивиан дел Акс била обявена за наследствена Велика кралица. По-късно, в Британия, мъжки
наследници на провансалският род Дел Акс станали графове Дьо Леон д’Акс, наследници на внучката на
Вивиан I, Моргана.
От ХII век, когато Кретиен дьо Троа написал своя романс “Гауейн и Дамата от Извора”,
наследниците на Акс останали в артурианската литература. Наследството на фамилията Дел Акс, която
била централна в темата за Граала, винаги било свързвано с водата и отъждествявано с Мария Магдалина.
В друг вариант името Дьо Лак било използвано, за да обозначи връзка с кръвната линия на деспосините ( lac
е червен пигмент от източно драконово дърво – като цвета на боята за рисуване “алено езеро”). През 1848 г.
в “Смъртта на Артур” сър Томас Малори използвал последното име за Вивиан II (Дамата от Извора и майка
на Ланселот дьо Лак), подобаващо описана като Дамата от Езерото.
ДОМЪТ НА ХЛЯБА
Освен житията на Мария Магдалина в Прованс се разпространили няколко апокрифни легенди.
Една от тях дала повод за художниците на голи тела, като Лефевр, Ети и Дюбоа, да покажат таланта си,
понеже там се твърдяло, че известно време Мария живяла гола в пещера. Други, като Тициан, Гуерчино и
Кореджо, и позволили известна скромност, изобразявайки я до кръста с различни парчета плат по нея.
В легендите обаче се открива един друг аспект, който сенаблюдава и в някои от житията и който
довел до портретите, общо класифицирани като “Екстаз”. На тях Мария е обградена от ангели, за които се
казва, че и носели за храна някакъв вид хляб. Много художници са рисували тази сцена, включително
Лоренцо ди Креди, Джузепе ди Рибера, Хосе Антолинес, Доменичино и Петер Щруб. Тя обаче не е толкова
странна, колкото изглежда на пръв поглед.
Родоначалникът на месианската династия цар Давид бил роден във Витлеем и в Новия завет
изрично се споменава, че същото се отнася за Иисус: “Не ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от
Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид?” (Иоан 7:42). Също е важно да се отбележи, че
Иоан Касиан, който поставил началото на бденията на гроба на Магдалина, живял като монах във Витлеем,
преди да основе своя манастир в Марсилия. Витлеем ( Beth-le-hem) означава Домът на хляба.
Проследявайки терминологията “дом на хляба” до Древен Египет, откривам, че символиката на
хляба е характерна за културата на фараоните от най-старите династии на Старото царство. Мистичният
хляб се среща в храмовите релефи в Карнак и Абидос, заедно с множество свързани надписи в храма на
Мойсей на планината Хорив (Синай). Изумително за този хляб било твърдението, че се правел от злато.
Описан е сред храмовите съкровища на Карнак, освен това има много рисунки на загадъчни хлябове,
поднасяни на царете. Твърдяло се, че тази небесна храна подобрява способността за възприятие, изотря
мисълта и интуицията на фараоните и че на нея се дължало цялостното издигане на личността към ангелско
състояние. Оттам произлиза частта от молитвата “Отче Наш”, както е дадена в Матей 6:9-13: “насъщният
ни хляб дай ни днес”; тя присъства и в ритуалното причастие на Мелхиседек в Битие.
Освен това в старозаветната книга Изход 32:20 се описва как Мойсей изгорил златния телец в
Синай и направил от него прах, който изсипал във вода и дал на израилтяните. Пълната история на този
“прах от идол” от древни времена до днес е включена в “Изгубените тайни на Свещения кивот”. Връзката
му с настоящия труд се състои в това, че жреците от Карнак, които били отговорни за направата му, били
същите, които основали аскетичното братство Терапевтат на есейската общност в Кумран.