Има много доказателства, които свързват Давидовата династия с добиването на този “златен хляб”.
Гръцката библия Септуагинт го нарича Хляб на Присъствието, а Давид искал специално позволение от
свещеник, за да яде от него. В двореца на цар Соломон било доставяно много злато от арабски, офирски и
савски мини. Въпреки цялото привидно богатство обаче египетски, йордански, сирийски и финикийски
царе му осигурявали морска флота, военна защита, коесници и други скъпи услуги, а и строителните
материали за двореца и храма му. Финикийският цар Хирам от Тир твърдял, че единствената отплаат, която
иска за своите услуги, е Соломон да “дава хляб на неговия дом”.
В глава 6 видяхме, че рицарите тамплиери са били активни в района на Безу, Лангедок, където
използвали местните алувиални златни залежи, за да произвеждат своя вълшебен златен прах Ормус, който
съвременната наука класифицира като “орбитално реаранжирани моноатомни елементи”. Скорошни
анализи в Кумран разкриват, че утайките в Мъртво море съдържат около 70% злато в моноатомно
състояние. Известно е също така, че екзотичното бяло злато на прах има точно качествата, приписвани му
от свещениците на Терапевтата, и резонира с човешкото ДНК, така че стимулира производството на
хормони и засилва имунната система.
В евангелски времена иудеите и египтяните, които владеели изкуството на преработката на злато,
били наричани майстори занаятчии, а точно така бил наречен Иосиф, бащата на Иисус – ho tekton, майстор
занаятчия, - термин, който погрешно бил преведен като дърводелец. Друг ho tekton бил Иосиф
Ариматейски, за когото се споменава, че е бил в Прованс с групата на Магдалина. При положение че в
наши дни хората отново ползват моноатомно злато като хранителна добавка, няма причина да предполагам,
че мисионерите и Магдалина не са правили същото.
БОЖЕСТВЕН КНЯЗ
Местност с името Ариматея не съществува и справочниците обикновено дават не особено
правдоподобното предположение, че Иосиф Ариматейски може би произлизал от Рамлех или Раматаим в
Северна Иудея. Освен като ho tekton, подобно на бащата на Иисус, Рабан Мавър го описва като noblis
decurion. Уелският летописец от VI в. Гилдас II също го описва като noble decurio. Decurion означава
надзирател на имоти с рудници – терминът произлиза от Исапния, където през VI в. пр. Хр. еврейски
работници практикували занаята си в знаменитите леярни на Толедо. И така, кой точно бил Иосиф
Ариматейски? И ако Ариматея не е местност, откъде произлиза думата?
В Евангелията Иосиф е описан като “виден член на съвета (Синедриона), който и сам очакваше
царството Божие” (Марко 15:43). Той бил и “ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите” (Иоан
19:38). И въпреки че политическата преданост към Иисус била тайна за еврейските старейшини, връзката
му с Иисус не била изненада за римския управител Пилат Понтийски, който приел без възражения намесата
му след Разпятието. Това не изненадало и Иисусовата майка Мария, Мария Магдалина, Мария Яковова или
Сара-Саломия. Те всички се съгласили с разпорежданията на Иосиф, приемайки правото му да взема
решения, без да коментират или да се съпротивляват.
Всъщност Ариматея е описателен термин, също както Магдалина и много други в Новия завет. Той
обозначавал особено висок статус. Както апостол Матей имал свещеническото звание Левий Алфеев
(Левит на Наследяването), така и Иосиф бил “Ариматейски”. Обаче (както и при названието Левий при
Матей) Иосиф не било кръщелното му име, а Ариматея било съчетание от елементи на иврит и гръцки.
Съставните му части били еврейските ha ram или ha rama (висок или върховен) и гръцкото Theo
(божествен) – означаващи заедно “сред най-високите пред Господа” ( ha rama Theo) – и като персонална
титла, божествен княз.
Иисус бил наследник на трона на Давид. Следователно той бил “Давид”, както Иоан Кръстител бил
“Садок”. В царската династия наследствената титла Иосиф се полагала на следващия по линията на
наследяване. Когато потомъкът на Иудейската династия (с каквото и да е лично име) поемал наследството
на Давид (ставал цар), най-големият му син (престолонаследникът) ставал Иосиф. Но ако нямало син при
наследяването на Давид (или синът бил по-малък от шестнадесет години), тогава титлата Иосиф се падала