на най-големия брат на “Давид”. Тя би била върната на наследника на старшия брат, ако има такъв, при
навършване на пълнолетието му. В това отношение Яков (най-големият от тримата по-млади братя на
Иисус, роден през 1 г. сл. Хр.) бил определеният Иосиф (Иосеф на иврит означава “ще прибави”).
Следователно Иосиф бил Ha Rama Theo, което езиково било превърнато в Иосиф Ариматейски.
Оказва се, че Иосиф Ариматейски е Яков, родният брат на Иисус. Следователно не е изненадващо,
че Иисус е бил положен в гробницата на собственото си семейство. Не е изненадващо и че Пилат позволява
на брата на Иисус да поеме нещата след Разпятието или че жените от обкръжението на Иисус приемат
намесата на Иосиф (Яков) без колебание. Ясно е, освен това, че трябва да е имало различни личности с
името Иосиф Ариматейски, живели по различно време. Но защо Иосиф от времето на Разпятието
обикновено е изобразяван като възрастен човек?
Освен няколко неясни забележки за положението му на съветник в Синедриона Новия завет не дава
ясна информация каква е връзката на Иосиф Ариматейски със семейството на Иисус. Евангелията не
споменават и възрастта на Иосиф. Извън писанията обаче често се приема, че той бил чичо на майката на
Иисус, вследствие на което рисунките и описанията го представят като застаряващ човек през 30 г.
Ако Иисусовата майка Мария е родена около 26 г. пр. Хр., както обикновено се приема, тя би
трябвало да е била някъде на деветнадесет, когато Иисус се е родил. По времето на разпятието вече е била
към средата на петдесетте. И така, ако Иосиф е бил неин чичо, значи би трябвало да е, да кажем, около
средата на седемдесетте си години. Но много писмени разкази с различен произход описват Иосиф в
Англия и Франция тридесет години по-късно, през 63 г. Освен това “Историята” на Креси (включваща
информация от архивите на манастира в Гластънбъри) твърди, че Иосиф Ариматейски е починал на 27 юли
82 г. Но по тези сметки излиза, че той трябва да е умрял на 125 години!
Това не звучи особено разумно, затова следва да приложа и теорията за наследствеността на титлата
Иосиф Ариматейски. Установих, че Иосиф Ариматейски от времето на разпятието е бил братът на Иисус,
Яков Праведни, роден през 1 г. Той починал през 82 г., като около двадесет години преди това бил
официално отлъчен в Иерусалим.
Византийската църква предложила варианта, в който Иосиф е чичо на Мария, едва през IХ век. В
литературата преди това той не е споменаван в такава роля. Концепцията възникнала, когато основателно
изплашените църковни събори обсъждали одобрения състав на Нови завет. Възможността Иосиф
Ариматейски да бъде запазен като случаен участник, несвързан с месианската линия, на практика
означавало, че царствените му наследници нямало да представляват заплаха за присвоената от епископите
на Римската църква апостолическа власт.
Потомците – както на Исус, така и на братята и сестрите му – били деспосини. Като прикрили Яков
под титлата Иосиф Ариматейски, епископите приели, че потомството му е заличено от историята. Този
план обаче се провалил и царските разклонения на Иосиф/Якововия род се оказали изключително важни за
установяване на кралските родословия в келтските поселения.
ПЪРВАТА ЦЪРКВА
В творбата си от 1601 г. Annales Ecclesiastici (“Църковни анали”) ватиканският библиотекар Цезар
Бароний пише,че Иосиф Ариматейски се появил в Марсилия през 35 г., девет години преди пътешествието
на Мария Магдалина. Оттам той и спътниците му отплавали за Британия. Това е потвърдено много по-рано
от Гилдас Бадоник в De Excidio Britanniae (“За разорението на Британия”), където цитира Евсевий
Кесарийски и Хиларий от Поатие. Следователно най-ранният документиран назарянски евангелизъм е от
35-37 г.
Друг важен персонаж в Галия през I в. бил св. Филип, описан в “За свети Иосиф Ариматейски” и
манастирските хроники, представяйки го като съратник на Иосиф и Мария Магдалина на Запад. Вероятно
Евангелие от Филип от Наг Хамади е написано от самия св. Филип през този период. Нищо чудно той да е
автор и на Евангелие от Мария Магдалина. Както свидетелства Фрекулф, епископна Лизьо през IХ в.,
архиепископ Исидор Севилски твърдял следното:
Филип от града Витсаида, от където е и Петър, проповядвал за Христос на галите и
повел варварски нации и съседите им... към светлината на знанието... След което бил